Обект с орбита, която го отвежда на почти една светлинна година от Слънцето, е на пъти да ни навести. Разполагаме с почти десетилетие предизвестие, тъй като е необичайно голям за посетител от толкова далечно разстояние и това потенциално би могло да се окаже най-голямата комета, която някога сме виждали.

Въпреки че изчисленията на траекторията на 2014 UN271 се променят светкавично (докато откриваме нови и нови данни за него в архивите), нашето най-добро предположение за момента е, че за последен път този обект е дошъл в рамките на орбитите на планетите на Слънчевата система преди 3 млн. години. Освен това ще му бъде нужно дори повече време, преди да се върне отново.

В астрономическата терминология думата „ексцентричност“ измерва издължеността на дадена орбита. Една съвършено кръгла орбита е с 0 ексцентричност, докато такава, която е почти безкрайно дълга, отколкото широка, е със стойност, приближаваща 1. На фона на това 2014 UN271 има наистина ексцентрична орбита (0,99948). Освен това думата „ексцентричност“ му приляга и в по-разговорен смисъл, тъй като не сме виждали досега подобен обект.

2014 UN271 е най-малко 100 км широк, а напречно достига до 370 км. Ако е комета, каквито са повечето обекти с подобни орбити, то това е най-голямата, която някога сме виждали. Най-близкият ѝ съперник е кометата Сарбат (1729), която вероятно е около 100 км широка. От друга страна, ако се окаже, че не образува опашка, то остава въпросът как нещо с подобен състав е изминало разстояния, които са хиляди пъти по-големи от дистанцията между Нептун и Слънцето, пише IFLScience.

Добрите новини са, че разполагаме с предостатъчно време, за да изучим обекта. Първите снимки на 2014 UN271 са направени в момент, в който се е намирал на разстояние, на което се намира Сатурн от Слънцето. Впоследствие обектът се е насочил отново към покрайнините на Слънчевата система. Това разстояние не ни позволява да зърнем достатъчно добре обекта, но NASA обмисля вариант как би могла да пресече пътя му. Като се има предвид размера на 2014 UN271, телескопът „Джеймс Уеб“ би могъл да ни предостави наистина забележителна гледка към обекта, ако бъде изстрелян преди това, разбира се.

Ще бъде особено интересно, ако 2014 UN271 се окаже гигантска комета и нейните най-външни пластове започнат да се изпаряват от високите температури. Дали този процес ще започне, когато обектът се приближи до Сатурн, тепърва ни предстои да видим – за много молекули подобно разстояние е прекалено голямо, за да може Слънцето да им повлияе по един или друг начин. Въглеродният диоксид и въглеродният оксид обаче могат да бъдат отделени на подобни дистанции.

Така или иначе, астрономите ще получат възможно най-добрия изглед към обект от Облака на Оорт (ако оставим настрана по-малките комети), който някога са получавали (и който ще получат за доста години занапред). В най-добрия случай 2014 UN271 ще може да се наблюдава и с телескопа в задния ви двор.