Учени разработиха нов вид биосензор, който може да се инжектира направо в кръвта и да се придвижи до мозъка, където – според идеята на проекта – ще наблюдава нервната активност и дори мислите на хората.

Наносензорите с размерите на клетки, наречени NeuroSWARM3, могат да преминат кръвно-мозъчната бариера и, попадайки в мозъка, да преобразуват невронната активност в електрически сигнали. Тези сигнали могат да бъдат разчетени и интерпретирани от машини, съобщи Futurism.

Разработката е дело на екип учени от Калифорнийския университет в Санта Круз и ще бъде представена следващата седмица на виртуална конференция. Изследователите твърдят, че технологията може да осигури мобилност на хората с увреждания в допълнение към това да помогне на учените да разберат по-добре човешката мисъл. Биосензорите обаче все още не са тествани върху хора или дори животни.

„NeuroSWARM3 може да преобразува сигналите, придружаващи мислите, в дистанционно измерими сигнали за високо-прецизно взаимодействие между мозъка и машината”, казва водещият автор на изследването А. Али Яник в съобщение за пресата.

По неговите думи, „това ще позволи на хората, страдащи от физически увреждания, да взаимодействат ефективно с външния свят и да контролират носимите екзоскелетни технологии, за да преодолеят ограниченията на тялото”. Биосензорът може да предаде и ранни сигнали за невронни заболявания.

NeuroSWARM3 е много по-различен подход към решаване на проблемите на интерфейса мозък-компютър от повечето останали разработки, включително Neuralink на Илон Мъск, които се базират на импланти, вместо на наносензори.

По време на тестовете екипът е установил, че наносензорът е достатъчно чувствителен, за да възприеме активността на отделните мозъчни клетки. Четенето на единичен неврон не е новост, но способността да се откриват активностите със свободно плаващи сензори и особено да се излъчват безжично през дебелия череп на пациента е впечатляващо технологично развитие.

„Ние сме едва в началните етапи на тази нова технология, но мисля, че имаме добра основа, върху която да надграждаме”, казва Яник. „Следващата ни цел е да започнем експерименти с животни”.

Новата технология може да опрости невро-научните изследвания в реално време и да даде тласък в развитието на неврологичната медицина.