Кметът на Асеновград доктор Христо Грудев се поклони пред паметта и святото дело на Васил Левски.

Той поднесе венец пред паметника на Апостола в Асеновград, с което бе отбелязана 184-тата годишнина от рождението на Дякона.

Церемонията започна точно в 10:30 ч. пред паметника на Левски в града.

Цветя поднесоха и много други официални лица, общественици и граждани.

Прочувствено слово произнесе доцент доктор Тодор Чобанов - историк и археолог.

"Днес почитаме една особено сияйна дата от българската история. Преди 184 години се роди най-великият син на Родината ни - Васил Иванов Кунчев.

В този светъл ден да си спомним и за майката, която роди за България нейния водач към свободата. За тази юнашка българска жена, която сама отглеждаше многобройната си челяд и изстрадала смъртта на три от децата си.

Никога не бива да забравяме, че преди да поеме по пътя на свободата, Левски пое по пътя на вярата.

Той обичаше народа си тъй, както обичаше и Бога - безкористно, чисто и всеотдайно", започна словото си доцент Чобанов.

И продължи: "На този ден трябва да почетем в мислите и словата си и учителя на Левски, който го вдъхнови по пътя на революцията - Георги Сава Раковски.

Чрез неговата идеология младият Васил получи своето бойно кръщение и своя забележителен воински прякор, който се превърна и в неговото най-истинско име.

Левски надмина своя учител и бързо разбра, че за своята свобода българите не бива да разчитат на външни сили. Че кръста на свободата трябва да носят сами.

"Всичко се състои в нашите задружни сили!", учеше Левски и сковаваше българската революция. За да стане възможно чудото, българският народ трябваше да повярва първо в силите си, да се обедини и след това, да се вдигне като един.

А за да повярва, нужни бяха апостолите Левски и хилядите знайни и незнайни комитетски дейци, всеки от които, според своите възможност и сили, помагаше на святото дело.

В тъмните дни на робското потисничество, Левски създаде своята идеология, без аналог в Европа в онези години. Той вършеше своето дело без претенция, без полза и без бързане. При все, че всеки ден над главата му тегнеше мечът на палача.

"Дела трябват, а не думи!", учеше той и "Работа трябва, работа!".

Днес свободна България е подредена до другите европейски народи, както мечтаеше някога Апостолът. А ние оставаме във вечен дълг към него.

Прегръщайки децата си, трябва да помним, че за нашите деца, той се е лишил от свои.

Стъпвайки по свободната земя трябва да знаем, че за нашата свобода той надяна оковите. Че за да ни има нас, той пренесе себе си на олтара на отечеството.

Тук, в нашата България Левски се изкачи на бесилото, но то не бе бесило, а стълба към безсмъртието.

Трудно е да мислиш и говориш като Левски. Непосилно е да действаш като Левски.

Не всеки е призван за величие, но ние днес сме длъжни да посеем символа на Левски във всяко българско сърце и всеки поне малко да следва този великан на свободата по своя си път и в нашето време.

Поклон пред най-великия син на нашата Родина, поклон пред Левски", заключи историкът доцент доктор Тодор Чобанов.