Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

Това са братята Кирил и Методий и техните 5 ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.

Руската православна църква чества братята Кирил и Методий отделно, а учениците им се признават за равноапостоли.

Българската православна църква е определила 27 юли - Деня на успението на Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици.

Методий Моравски е бил настоятел на византийския манастир „Полихрон“ на планината Малък Олимп (край днешна Бурса).

Там с негова помощ и участие брат му Кирил създава глаголицата – първата славянска азбука. Групата от последователи на Кирил започва да се образува през 856 г. още в манастира. Повечето от просветителите са южни славяни и знаят родния си славянски език.

През 863 г. по покана на княз Ростислав – владетел на Великоморавия, се установяват в неговата столица Велеград, където превеждат на славянски език евангелия, псалтири и други църковни книги.

Още приживе обаче просветното дело на братята Кирил и Методий, макар и широко прието от славянското население, не е приемано еднозначно от светски и църковни власти, засягайки интересите на свещенослужителите, извършвали богослужение на гръцки и други езици.

След смъртта на Кирил (869 г.) и на Методий (885 г.) останалите ученици от групата начело с Климент, Наум и Ангеларий бягат от гоненията и достигат до България, където срещат спасение и подкрепа.

През 886 г. българският владетел Борис I посреща книжовниците, дава насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело.

Създадени са 2 главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав (893 г.) и става известна като Преславска книжовна школа.

Климент е изпратен (886 г.) да основе школа в югозападните български земи с център Охрид (известна като Охридска книжовна школа), като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение.

Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г.

Така се създават нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията е заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.

След приемането на християнството от Киевска Рус сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.

Климент Охридски е най-даровитият, най-вдъхновеният, най-плодовитият писател на своята епоха. Той е вдъхновен учител и красноречив проповедник.

Под неговото перо са излезли множество похвални слова и поучения за Господски, Богородични и светийски празници, общи слова за мъченици и апостоли, духовни песни и преводи на богослужебни книги. Не всички трудове на Климент са открити и изследвани.

Например учени скоро откриха, че великият светител е писал трипесници за Постния триод. На Климент се приписва съставянето на на т. н. Клоцов сборник. Предполага се, че той е участвувал и в съставянето на Синайския требник, а към края на живота си превел и Цветния триод.

Духовният ръст на свети Климент като строител на българската църква се откроява величествено на фона на неговото архиерейско служение.

В 893 г., на историческия събор в Преслав, Климент бил възведен в епископски сан на Дебричко-Величката епархия. Тази епархия обхващала днешно Кичевско и съседната Охридска покрайнина, а може би и Дебър. Така той станал първи епископ на български език и било поставено началото на българската църковна йерархия.

Свети Наум придружавал свети Климент в Девол като негов помощник. Работил неуморно в Преслав и основал школа. Той също просиял в святост пред Бога и човеците. В 910 г. починал в изградения от него манастир край Охрид, където мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това вършат дивни чудеса.

Свети Горазд бил моравец по рождение и назначен от свети Методий за негов заместник като моравски епископ. След като бил свален и прокуден от престола, Горазд намерил топъл прием в България.

Тук той се отдал на благовестие в югозападните ни предели. Руският пътешественик Виктор Григорович видял храм и манастир на Горазд близко до Берат в Албания, където, според неговите думи, мощите на светеца почиват неоткрити. По тези места най-вероятно ще да се е подвизавал и свети Сава.

Ангеларий е бил един от спътниците на Климент след изгонването им от Моравия. Изтощен от непосилни трудове, наскоро след пристигането си в България, той починал в Плиска.

На славянския небосвод няма по-светли имена и образи от тези на светите Седмочисленици. Величествено, гигантско, изключително и безсмъртно е тяхното дело, както за нашия народ, така и за целия славянски свят.

Затова, като чествуваме днес достойно паметта и прославяме делото им, нека бъдем достойни за техните завети.

А кои са техните завети?

Това са вяра в Бога, твърдо изповядване на православието и любов към знанието и просветата.

Времето, в което живеем има нужда от хора с тяхната духовна сила, с тяхната духовна култура. Около себе си не виждаме нищо утешително, не виждаме силната вяра и надежда в Бога на светите Седмочисленици, не виждаме тяхното идеално и безкористно служене на народа. Затова да обърнем погледите си към тях, творците на нашата земя, които с евангелието и кръста я благоустроиха и издигнаха.

Каква по-сърдечна, дълбока и искрена почит бихме могли да въздадем на светите Седмочисленици от тази, да останем верни на заветите им. Нека те да бъдат винаги, като ги почитаме молитвени застъпници на нашия народ пред Бога, за да бъде той просветен и издигнат, благочестив, обществено здрав, държавно укрепен и да служи на делото на мира и братството.

На този ден християните отдават почит и към паметта на св. великомъченик Пантелеймон, лечител и чудотворец.