От древните катакомби до съвременното метро, хората винаги са слизали под земята за кратък период от време. Но дали е имало цели човешки общества, които някога са живели под земята?
Да, но исторически само по време на извънредни ситуации и когато не са имали друга възможност. През последните десетилетия обаче това започна да се променя.
Това, което е важно да знаем, е, че биологично, физиологично не сме проектирани да живеем в подземия, подчертава Уил Хънт (Will Hunt), автор на книгата "Underground: A Human History of the Worlds Beneath Our Feet" (Под земята. Човешка история на световете под краката ни, 2019). "И все пак има моменти, когато сме се оттегляли под земята."
През цялата човешка история хората временно са живели под повърхността на земята по различни причини. Когато няма материали за изграждане на къщи, те си изкопават подземни домове, разказва Хънт пред Live Science. На места с екстремни климатични условия през лятото хората са се спускали под земята, за да останат на по-хладно, а през зимата, за да се стоплят. Под земята е било и по-безопасно място за скривалище от врагове.
Например древните хора са построили известните подземни градове Кападокия в днешна Турция, за защита както от капризите на времето, така и от войни. "Те географски са на много стратегическо място", обяснва Хънт. "Те са били непрекъснато атакувани." Жителите са се оттегляли под земята по време на извънредни ситуации, но не са оставали там дълго, може би седмици.
Един от най-големите подземни градове в Кападокия е Деринкую, който датира от около VII или VIII век и според Атлас Обскура би могъл да приюти около 20 000 души. Геофизиците са установили, че друг наскоро открит град в региона се простира на 460 000 квадратни метра и може да е с дълбочина 113 м според National Geographic. Ако е вярно, този наскоро открит град в Кападокия ще е с около една трета по-голям от Деринкую.
Подземният град Деринкую в региона на Кападокия в Турция. Кредит: Wikimedia Commons
Подземните градове на Кападокия са „архитектурно чудо“, коментира Хънт. Кладенците се потопиха дълбоко във водната маса. Кладенците, водещи до повърхността, са действали като вентилационни шахти. Различни защити - включително големи, кръгли камъни, които древните хора изтъркавали пред входовете на града - са възпрепятствали нахлуването на нашествениците от повърхността.
Не всички подземни жилища обаче са+ били толкова сложни, колкото тези в Кападокия. Хората са живели и в естествени и изкуствени пещери, отбеляза Хънт. Изградените пещери могат да бъдат намерени навсякъде с правилния вид геология - например хълмове, изградени от мека вулканична скала.
"Те са много чести", разказва Хълнт. "По целия свят се срещат хора, които правят пещерни жилища".
Дори в съвременна Австралия, в град, наречен Кубер Педи, около половината от населението живее в „землянки“ или дупки, издълбани в хълмовете според Smithsonian Magazine.
Много маргинализирани групи хора намират подслон под повърхността в изоставената инфраструктура на съвременните градове. Сега в Ню Йорк те са по-малко, отколкото през 80 -те години на миналия век, но може би повече от 1000 души без жилища живеят в тунели под улиците на града, съобщава Хънт. Много бездомни хора живеят в тунели и под Лас Вегас. А големи общности сираци живеят под улиците в Букурещ, Румъния.
Тъй като все повече хора се преместват в градовете, все повече от тези жители на града могат да се преместят под земята. Места като Сингапур проучват възможности за изграждане надолу. Технологията, необходима за това, вече е тук, разказва Юн Хи Лий (Eun Hee Lee), асистент по психология в Университета в Нотингам, който изучава психологията на ъхдърграунда (подземността). Предизвикателството е да се убедят хората да се преместят под земята.
Подземният град под Монреал. Кредит: Wikimedia Commons
Всъщност все още не е доказано, че животът под земята причинява негативни психологически ефекти, стига осветлението, размерът на стаята, височината на тавана и други физически характеристики на обстановката да са в съответствие с надземния, подчертава Лий. Например технологии като осветление, което позволява на естествената слънчева светлина да освети подземните пространства с помощта на материали с отразяваща боя, биха могли да се борят с депресията, която възниква от липсата на слънчева светлина. Хората може да се чувстват изолирани от своите колеги на повърхността и може да почувстват липса на контрол, но тези чувства са управляеми, смята Лий.
Хората обаче все още не харесват идеята да живеят под земята.
Подземният град RÉSO под Монреал. Кредит: Flickr
Във всеки случай Лий смята, че хората по целия свят скоро ще променят мнението си, вдъхновени от места като например RÉSO, подземен град в Монреал, Канада, който е дълъг повече от 20 мили и включва търговски центрове, офиси, хотели и училища.
"Реално скоро ще отидем под земята. В рамките на поне 30 години ще има повече подземни работни среди, повече подземни места за развлечния", казва тя. "Това идва. Това не е просто идея".