Вулканът Кракатау, разположен в днешна Индонезия между островите Ява и Суматра, изригва катастрофално на 26 август 1883 г., като изхвърля в атмосферата 25 куб.км скали, пепел и друга вулканична маса.

Тътенът от изригването е толкова силен, че е чут чак до Пърт в Австралия, на над 3000 км южно, и до остров Мавриций в Индийския океан, на 5000 км западно от Кракатау. Изригването унищожава две трети от едноименния остров, изтрива от лицето на Земята 165 селища и нанася сериозни щети на още 132, а човешките жертви са официално 36 000, а неофициално 120 000, още десетки хиляди са ранени, много от тях при последвалото цунами. Изригването е най-мощното в писаната човешка история - равнява се на взрива на 200 мегатона тротил, или 13 000 пъти мощност на атомната бомба, хвърлена над Хирошима, и напълно променя географията на района.

От височина около 2000 км преди взрива впоследствие Кракатау е сведен само до 800 м височина. Последвалите през следващите години изригвания пък раждат нов остров, наречен Анак Кракатау (Детето на Кракатау). Вулканът е активен от древността, като първото регистрирано изригване датира от 416 г. Изригването от 1883 г. практически се отразява на цялото земно кълбо, като изхвърлeните пепел и прах се разсейват с години, а през 1884 г. глобалната температура спада с около 1.2 градуса по Целзий.