Главният прокурор Иван Гешев внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗИДЗЗЛЗВНП).

Параграф 25 от Преходните и заключителни разпоредби на закона (обн. ДВ, бр. 80/24.09.2021 г.) предвижда дълготрайните материални активи, ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, да се предоставят на Министерството на правосъдието (МП).

В искането до КС се посочва, че атакуваната разпоредба е в противоречие с чл.106 от Конституцията (в частта, според която Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество), с чл.130а, ал.2, т.6 и с принципа за разделението на властите - чл.8 от Конституцията. С приемането й се нарушава баланса във взаимоотношенията между висшите държавни органи в страната.

Редица решения на Конституционния съд сочат, че Министерският съвет, като най-висш орган на изпълнителната власт, единствен има оперативни управленски функции по отношение на реда, по който се осъществява разпореждането с държавно имущество. Тези правомощия не могат да бъдат изземвани от законодателната власт, която по Конституция има други функции (инкорпорирани в чл.84 и чл.85 от Основния закон).

С атакуваната разпоредба на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗЗЛЗВНП Народното събрание на практика е задължило Министерския съвет да отнеме имоти – публична и частна държавна собственост (част от дълготрайните материални активи), дадени за безвъзмездно управление на Прокуратурата на Република България и ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, и да ги предостави на Министерство на правосъдието.

Нарушен е и принципът на разделение на властите, прокламиран в чл.8 от Конституцията, тъй като законодателната власт е иззела и упражнила разпоредителни конституционни правомощия на изпълнителната.

Недвижимите имоти, предоставени за ползване на съдебната власт, се управляват от Пленума на Висшия съдебен съвет (чл. 130а, ал.2, т.6 от Конституцията). Той е разпределил на Прокуратурата на РБ имотите, ползвани от Бюрото по защита към главния прокурор, и те са дълготрайни материални активи на ПРБ. Предназначението им не може да се променя без съгласието на органите на съдебната власт.

Прокуратурата на Република България (ПРБ) предоставя информация за активите на Бюрото по защита от 2014 г. (при преминаването му от МП към ПРБ) до влизането в сила на промените в Закона за защита лица, застрашени във връзка с наказателно производство:

През 2014 г. при преминаването на Бюрото по защита от Министерство на правосъдието към ПРБ, то е разполагало със значително по-малко активи, с минимално материално-техническо оборудване, което се оказва амортизирано, морално остаряло и недостатъчно за изпълнение на специфичните функции на служителите.

През 2014 г. дълготрайни активи на Бюрото по защита са били в размер на 2 059 774 млн. лв., в това число 24 леки автомобили. Задбалансовите активи възлизат на 661 205,76 лв. По предварителни данни дълготрайните активи (към 28.09.2021 г.), преди преминаване на Бюрото по защита към МП, възлизат на 3 039 200,00 лв., в т.ч. 29 леки автомобили. Задбалансовите активи са в размер на 980 000 лв.

За периода 2014-2021 г. за нуждите на БЗ е изградена материална база, обезпечена с необходимото мрежово оборудване, което отговаря на изискванията за информационна сигурност. Компютърното оборудване е подменено изцяло предвид това, че при преминаване на БЗ към ПРБ през 2014 г. употребяваната техника е морално остаряла и не отговаря на изискванията за инсталация на актуални операционни системи.

В изпълнение на законовите задължения по защита на застрашените лица, е изградено видеонаблюдение, което допълнително гарантира сигурността на защитените лица. Бюрото е в пъти по-добре оборудвано и подсигурено, което ще позволи занапред то да осъществява дейността си в пълна степен.