Руснаци, бразилци, австралийци - всички те отиват в Белград, за да се ваксинират безплатно, разказва „Дойче веле“. Стратегията на Сърбия да развива ваксионационния туризъм сработи. Но как успяха да го направят?
Официално Сърбия е кандидатка за членство в ЕС и гледа на Запад. Но присъединителните преговори до голяма степен са в застой. В последно време президентът Александър Вучич залага на добрите контакти с Русия и най-вече с Китай, макар същевременно да продължава да държи на бъдещото членство в ЕС. И сега, във времената на пандемия, Сърбия печели от тази политика, пише Михаел Мартенс във ФАЦ.
Ваксини от Русия, Китай, Германия и Великобритания
Белград поръча ваксини от Китай, Русия, както и от западните производители. Имунизационната кампания започна още в края на миналата година, а от месеци страната разполага с повече препарати, отколкото са нужни за собственото ѝ население. Поради това правителство в Белград разработи следния бизнес модел: който резервира хотел в Белград и може да докаже това, получава правото да се ваксинира безплатно с препарат по избор. Офертата се посреща най-добре от руснаците, но интерес към нея се проявява и от Бразилия, Нова Зеландия и Австралия.
През последните месеци десетки хиляди чужденци са се ваксинирали в Сърбия, тъй като в родните им страни или още не им е дошъл редът, или не могат да получат ваксината, която предпочитат.
Руснаците определено са най-много, като причините, поради които са дошли, са различни, посочва Михаел Мартенс. Бизнесмените, които имат контакти с държавите от ЕС, се нуждаят от ваксина, която страните членки признават - за разлика от руския „Спутник“. Руски студенти или туристи също искат ваксина, която да е призната на Запад, за да могат да пътуват.
Обстоятелството, че руснаците нямат нужда от виза, за да дойдат в Сърбия, само улеснява нещата. Както информират сръбските медии, в Москва и в Санкт Петербург отдавна се предлагат готови пакети за имунизационни пътувания до Сърбия.
Много от руснаците не вярват на „Спутник V"
„Дер Шпигел“ от своя страна изтъква, че в Русия пандемичната ситуация се изостря драматично от месеци - има толкова много починали и новозаразени, колкото не е имало от началото на пандемията.
Във вторник Русия съобщи за нови черни рекорди: 1015 загинали за 24 часа. Броят на новозаразените за денонощие е 33 740.
Същевременно склонността на населението да се ваксинира остава ниска - напълно имунизирани са под 35 процента от жителите на Русия. Което вероятно е свързано и със скептичното отношение към наличните препарати: в Русия са одобрени само тези, които са разработени там - например „Спутник V“. А руските ваксини още не са одобрени от Европейската агенция по лекарствата.
Ваксинацията сред младите сърби буксува
Сърбия предложи възможността за масова ваксинация на чужденци за първи път още през март, като тогава причината бе банална: срокът за годност на почти 25 000 дози ваксини изтичаше и в противен случай те трябваше да бъдат изхвърлени. Тогава от предложението се възползваха около 22 000 души. А междувременно от възможността да се ваксинират в Сърбия са се възползвали над 160 000 чужденци, при това броят на желаещите продължава да расте. Руснаците преобладават, но идват и хора, които имат роднини в Китай или им предстоят бизнес пътувания дотам, заради което избират китайската ваксина „Синофарм“.
В самата Сърбия имунизирани са малко повече от 53 процента от гражданите, което не се дължи на липсата на ваксини, а на липсата на интерес - макар правителството да се старае всячески да стимулира населението да се имунизира, особено младите хора. Страната вече поставя и трета бустерна доза. Шест месеца след втората игла ваксинираните получават SMS с напомняне, че могат да подсилят имунитета си с поставяне на трета доза.
Сърбия може да продължи да предлага ваксинационен туризъм и фактът, че там се произвеждат ваксини, само допринася към това. През април стана ясно, че в Белград е получен лиценз за производство на „Спутник“. Същевременно сръбските власти се договориха с Китай и Обединените арабски емирства в страната да се произвеждат и ваксините на „Синофарм“.
