Преди години светът наостри уши, изненадан от поредното чудо, показващо колко малко знаем всъщност за човешкия мозък. След проста дентална операция американката Карън Бътлър проговаря с ясно изразен англо-ирландски акцент. При това данъчната служителка никога не е пътувала по-далеч от Мексико. „Родена съм и съм отгледана като американка”, казва тя. И нищо в скромната й биография не може да обясни странната речева промяна.
Бътлър се ражда в град Блумингтън, щата Илинойс, но скоро семейството й се мести в Орегон, където жената живее и до днес. Преди близо година и половина й се налага да претърпи по-сериозна зъболекарска намеса, при която е сложена под упойка, за да й бъдат извадени няколко зъба. „Просто заспах и след като се събудих, устата ми беше подута и възпалена, а аз говорех много странно. Зъболекарят обаче ми каза, че ще проговоря нормално веднага след като отокът ми мине”, разказва Карън. Никой от тях обаче не е наясно какво всъщност се е случило.
Отокът наистина минава, но странният акцент си остава.
Неврологът Тед Льовенкопф, към когото жената се обръща за помощ, го описва като смесица между английски, ирландски и може би други европейски произношения. Диагнозата му е рядка, но не се поставя за първи път – синдром на чуждия акцент.
„Това рядко неврологично разстройство обикновено се получава в резултат от мозъчна травма – обяснява Льовенкопф. – Тя може да е резултат от удар, нараняване на главата или други заболявания, които увреждат мозъчните тъкани, като например множествената склероза.”
Това обаче са само хипотези. Известни са около сто документирани случая, при които хора от различни националности са проявявали синдрома. Първият такъв случай е обявен през 40-те години на миналия век. В два от останалите пострадалите развиват странното състояние без конкретна травма, а в още един то е свързано с жестоки мигренозни пристъпи – става въпрос за англичанката Сара Колуил, която след лечение през 2010 г. започва да говори с китайски акцент.
Може би най-известният и травмиращ за пострадалата случай на синдрома на чуждия акцент е документиран през 1941 г. в Норвегия.
По време на бомбардировка 30-годишната Астрид Л. от Осло получава сериозна травма на черепа, причинена от шрапнел. Пострадва фронто-темпоро-париеталният лоб на лявото й мозъчно полукълбо. След като се възстановява, тя започва да говори със силен германски акцент, което предизвиква гнева и отвращението на сънародниците й, изнемогващи под атаките на хитлеристка Германия. Астрид е отхвърлена от близките и приятелите си, които започват да я наричат „Гестапо” и да й подхвърлят всевъзможни обиди. Две години след инцидента тя е прегледана от норвежкия невролог Георг Монрад-Крон, който установява, че странното състояние не е изчезнало с времето. По-задълбочените му проучвания обаче го карат да предположи, че новопридобитото произношение само звучи като чуждестранен акцент, но многобройните несъответствия показват, че той най-вероятно не е такъв.
По-късни проучвания на екипи от Оксфордския университет показват, че при нараняване на някои специални мозъчни зони, свързани с езиковите функции, може да се стигне до промяна в тона на гласа и произношението на някои срички. В много от случаите на синдрома на чуждия акцент са засегнати именно тези участъци. Възможно е също така травми на малкия мозък да имат пряко отношение към мистериозно придобитото екзотично произношение. Причина за това е засягането на механичните функции на организма, които могат да се отразят и върху начина на говорене. Това се усеща най-силно в произношението на звука „р”, който в много случаи е ключов в създаването на впечатление за определен акцент – например френски, немски или руски.
Това научно обяснение обаче се препъва пред малобройните, но все пак съществуващи случаи, когато пострадалите започват да говорят свободно на съвсем чужд език след пробуждането си. През април 2010 г. млада хърватка се буди от краткотрайна кома и смайва майка си и лекарите, като започва да общува единствено на немски език. По-странното обаче е, че момичето изглежда напълно е забравило родния си хърватски. Лекуващият я невролог д-р Иван Осман съобщава, че девойката е изучавала немски в гимназията, така че изненадата, че го знае, все пак не е толкова голяма. И все пак случаят остава напълно мистериозен и необясним в научно отношение.
„Най-интересното е, че след събуждането си от комата тя можеше да говори немски много по-добре, отколкото преди това, но не бе в състояние да каже и дума на хърватски – пише Осман. – Личното ми предположение е, че сепсисът е причинил увреждане на мозъка в левия темпорален лоб. Най-вероятно особено силно е пострадал центърът на Брока (речево-двигателният анализатор), което е увредило познанията й по хърватски, но не и тези по немски. Вероятно мозъкът й е превключил на най-добрата възможна алтернатива и е съживил пасивните й познания по чуждия език. Като не е имала възможност да комуникира на родния си, тя не е имала и колебания кои думи да ползва и затова немският й е станал по-добър отпреди.”
Това състояние в медицинските речници се нарича билингвална или полиглотна афазия. Афазията е езиков дефицит, причинен от мозъчна травма. Тъй като родният език се учи най-активно до около 4-годишна възраст, а чуждите - след това, в обработката им участват различни мозъчни зони. Именно това кара лекарите да предполагат, че засягането на центровете, пазещи знанията за родния език, може да накара мозъка да превключи към вторичните.
Случаят с 18-годишния Матей Куш обаче допълнително заплита загадката на придобития нов език.
През 2007 г. младият чешки мотоциклетен състезател катастрофира и е в безсъзнание 45 минути. След като се събужда, юношата хвърля в ступор лекарите, като завързва с тях разговор на съвършен английски с типичен британски акцент. Момчето започнало да учи езика за първи път около месец преди случката, така че вероятността да го знае предварително отпаднала категорично. Преди Куш владеел едва няколко фрази и дори тях използвал погрешно, свидетелства ръководителят на спортния му тим Петер Вайте. При това след инцидента момчето страдало от пълна амнезия, не помнело, че е от чешки произход, и било убедено, че е англичанин. Два дни по-късно обаче амнезията отминава, а с нея за съжаление и новопридобитите умения по английски език. Куш не можел да си припомни нищо от случката, нито от странното си поведение.
Сега младежът изучава усилено чуждия език с надеждата един ден да достигне краткотрайно придобитото съвършенство. „Не мога да повярвам, че съм говорил английски така, и то без акцент – споделя той пред британския вестник „Дейли Мейл”. – Надявам се, че ще успея да го науча в скоро време така, че да мога да го говоря, без преди това да се налага някой да ме удари по главата.”
Макар и все още в сферата на легендарното, тоест на недоказаното от научна гледна точка, изглежда, че докосването до смъртта може по някаква причина да отключи у човека неподозирани способности.
Известни са такива случаи и сред световните величия. Например през 1969 г. руският бард Владимир Висоцки изпада в клинична смърт заради спукан кръвоносен съд и едва е спасен от медицинския екип от института „Склифосовски”, който се бори в продължение на 18 часа за живота му. По-интересното обаче е, че много от великите композиции на певеца са сътворени именно след инцидента – след фаталната 1969 г. той подарява на света шедьоври като „Той не се върна от боя”, „Лирическа”, "Капризните коне"... През 1971 г. изиграва емблематичната си роля като Хамлет в легендарния спектакъл на театър „Таганка”. Безумно плодотворният творчески период не затихва чак до ранната му смърт през 1980 година.
Вероятно много вода ще изтече, докато учените влязат в крак с феномените на човешкия мозък и разберат какви способности дремят в потайните му дълбини. Че такива съществуват, личи именно от редките, но крайно показателни случаи на необяснимо придобити умения след почти фатални инциденти, засягащи крехкото и мистериозно сиво вещество. Дотогава можем само да се удивляваме от тайните, които почиват скрити в лабиринта на собствения ни череп.