Актовете на Кирил Петков като министър са стабилни въпреки решението на Конституционния съд от вчера, коментира в предаването "Здравей, България" преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.

КС обяви в сряда за противоконституционен указа на президента в частта, с която Петков беше назначен за служебен министър на икономиката, защото прие, че към този момент Петков е имал двойно гражданство - нещо, което българската Конституция не допуска за действащи министри. Петков е подал документи за отказ от канадското си гражданство през април 2021, през май бе назначен за министър на икономиката в служебния кабинет на Румен Радев, а канадската страна е потвърдила отказа му на 20 август август 2021.

„Това, което става ясно от решението на КС е, че по отношение на г-н Петков не са били налице условията. Народните представители от ГЕРБ са сезирали съда за указа на президента, но не са поискали да се произнесе по отношение на актовете. В този смисъл, като проследих и коментарите на колегите, всички сме единодушни, че актовете са стабилни”, обясни Киселова.

По думите ѝ актовете на Петков като министър могат да бъдат атакувани един по един, но не отпадат автоматично. „Малко са действията в правото, които са автоматични. В повечето случаи е необходимо за всеки един от актовете да се премине през конкретна преценка”, каза доц. Киселова.

Ако някои от актовете бъдат обжалвани, настоящият икономически министър може да ги преподпише. „Казано на жаргон – могат да се санират част от актовете, които продължават да имат действие”, посочи доц. Киселова.

„Декларациите на някои партии, че ще оспорват всичките актове от май до септември, ми се струва пресилено и част от кампания”, коментира още тя.

Въпросът за това могат ли хора с двойно гражданство да заемат висши държавни длъжности, трябвало да бъде решен от парламента, обясни конституционалистът. „Много малко държави допускат техни висши лица да имат и друго гражданство”, каза доц. Киселова.

Тя съзря и умисъл в момента, в който е сезиран КС. „Народните представители от ГЕРБ сезираха така КС, че да съвпадне с предизборната кампания за държавен глава, за да използват този инструмент като атака срещу действащия президент”, каза още Киселова.

Тя припомни, че за да има импийчмънт срещу президента, трябва първо да има работещо Народно събрание. „Тънки сметки могат да доведат до това да се прехвърли след 22 януари. Което означава, че ГЕРБ отсега правят планове, че г-н Радев ще спечели втори мандат”, заяви Киселова. За да мине подобно гласуване, е нужно да го подкрепят 160 депутати.