Новото българско правителство намали разходите, рейтингът му скочи, а бившият икономист от Световната банка и настоящ финансов министър Симеон Дянков се превърна в звезда на политическата сцена, пише Wall Street Journal, предаде Дарик радио
Дянков замрази заплатите на правителствените служители и пенсиите, временно прекъсна скъпоструващи проекти с държавно финансиране и намали държавните разходи с 15 процента. В резултат на това бюджетният дефицит на България се сви с 81% до 76.5 милиона долара през август в сравнение с 412 милиона през юли.
Тези мерки спечелиха на правителството на Бойко Борисов признанието на западни икономисти и най-високия рейтинг на обществено одобрение от падането на комунизма преди 20 години. Според последните проучвания на Gallup правителството се радва на одобрението на 64 процента от българите, отбелязва авторитетното издание
"Кризата даде на новото правителство уникална възможност - сега всяко непопулярно решение може да бъде оправдано, а обществото е по-склонно да подкрепи такава политика", коментира председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалистите в България Иво Прокопиев.
Засега българската икономика успява да избегне двуцифреното свиване, което се случи в Латвия, Литва и Естония, но безработицата се увеличава и се очаква до края на годината да нарасне значително. Междувременно привлекателността й като източник на евтина работна ръка отслабва, което създава затруднения пред едно евентуално възстановяване на основата на износа.
Финансовият министър изтъква, че не бърза да иска спешна финансова помощ от Международния валутен фонд, както сториха няколко съседки на България. "Ще разполагаме с по-добри сигнали за това дали се нуждаем от финансиране от МВФ към края на годината", твърди Дянков.
Той подчертава, че правителството трябва да ограничи държавните разходи още повече, но изразява увереност, че тази година България ще успее да балансира бюджета. Очаква се българският дефицит по текущата сметка да намалее до 15 процента от БВП в сравнение с 25% през миналата година, тъй като вносът намалява с по-бързи темпове от износа.
