През август 2008 г. в Nature излиза публикация върху изследване на кръвта на възрастни хора, които са оцелели след грипната пандемия през 1918 г. След преболедуване на Испанския грип антителата към щама са още в кръвта на прекаралите го, сочи проучването. Това откритие може да послужи на учените за защита на бъдещите поколения срещу подобни щамове, пише още тогава сайтът на Центъра за изследване и политики в областта на инфекциозните заболявания към Университета в Минесота.
Това, което вдъхновило учените да направят проучването, бил епизод от телевизионно предаване, което показвало град, защитен от епидемията от вируса от 1918 г. чрез използване на кръв от възрастен оцелял след преболедуване, уточнява Асошиейтед Прес (AP). Сюжетът подтиква професора по физическа медицина и рехабилитация Ерик Алтшулер да поиска от Националните институти по здравеопазване (NIH) безвъзмездна помощ за тестване на хора над 90-годишна възраст за грипни антитела от 1918 г.
Екипът събрал кръвни проби от 32-ма оцелели от пандемията от началото на миналия век на възраст от 91 до 101 години. Учените търсили дали възрастните хора имат антитела срещу вируса. Наблюдавали дали B-клетките, които произвеждат антителата, се култивират и произвеждат антитела към вирусен протеин от 1918 г. Направили опит за сливане на клетки, имащи най-високи нива на активност с миеломни клетки, за да създадат хибридна клетъчна линия, която отделя моноклонални антитела. Те също така оценили дали тези открити човешки антитела биха могли да предпазят мишки, заразени с грипния вирус от 1918 г.
Хората, наети за изследването, са били на възраст от 2 до 12 години през 1918 г., когато пандемията е била в разгара си. Мнозина от тях още помнели болните членове на семействата си, което предполага, че те са били директно изложени на вируса, пишат авторите на доклада.
"Клетките са в готовност и чакат поне 60 - 90 години, ако този грип се появи някъде наоколо", казва той. "Това е невероятно, защото това е най-дългият клетъчен спомен, който някой е изследван."
В последния етап на изследването учените заразили мишки с реконструирания вирус от 1918 г. и на следващия ден тествали петте моноклонални антитела в различни дози, за да видят дали терапията е защитила животните. Мишките, получили най-ниската доза от моноклоналното антитяло от 1918 г., умрели, както и тези, получили контролното антитяло. Всички, получили най-високи дози антитела, оцелели.
Антъни Фаучи, тогава директор на Националния институт по алергични и инфекциозни заболявания, заявява, че последните проучвания прогнозират, че имунитетът продължава няколко десетилетия и проучването предоставя доказателства за това.
Впечатлена