Смятате, че котката ви е пълен крийпър? Чудите се защо знае абсолютно винаги къде се намирате или защо ви гледа по този начин? На помощ идва науката. Изследователи откриха, че тези животинчета могат да използват гласа на своя собственик, за да определят мислено мястото му в дома.
Откритието показва, че познавателната способност на котките включва и т.нар. „перманентност на обекта“ – т.е. те знаят, че нещо може да съществува дори в моментите, когато не го виждат. Макар и предишни проучвания да демонстрират този когнитивен талант в скромната домашна котка (Felis catus), това ново откритие установява как слухът играе роля в наблюдаването на средата около тях, както и на движещите се обекти в нея.
Екипът, ръководен от Сахо Такаги от Университета в Киото, Япония, публикува наблюденията върху близо 50 котки (комбинация от домашни и такива, за които се грижат в котешките кафета) си в PLOS ONE.
Учените искат да проверят дали котките проявяват т.нар. социо-пространствена познавателна способност, при която животното знае къде се намират определени обекти в момент, в който не ги вижда. Това може да бъде постигнато посредством няколко сетива (случвало ви се е да надушите, че някой идва, нали?), но за целта на проучването специалистите се концентрират върху звука.
За целта на експеримента котките са поставени в стая с прозорец и две врати. Учените ги наблюдават през камери. Извън стаята има говорители, от които се чуват записи на непознати, на техните собственици, вокализации на котки, с които тези в стаята са запознати, или несоциални звуци (общи електрически шумове). Впоследствие те са пуснати или на същото място, или на различни места. По този начин учените искат да проверят как котките реагират на звуковите източници, които се „телепортират“ или стоят неподвижно.
Анализът на видео записите показва, че котките изглеждат по-малко изненадани, когато гласовете на техните собственици звучат от един и същи говорител (т.е. от същото място). Те обаче се объркват, когато внезапно се преместят на друго място (т.е. звучат през друг говорител). Същевременно котките не реагират по същия начин на несоциалните стимули.
„Тези резултати показват, че котките пазят мислена картина на собственика, когото не виждат, и картографират неговото местоположение на базата на гласа му. Това е доказателство за наличието на социо-пространствено познание“, пишат авторите в IFLScience.