Големият адронен колайдер може да бъде от помощ за изследване на процесите на Слънцето, твърдят руски физици от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
В статия, публикувана в сп. "Ядерная физика", Сергей Карпов и неговите колеги предлагат да бъде използван ATLAS - един от детекторите на колайдера - за изучаване на загадъчните мюонни изригвания, регистрирани в периода 1981- 2006 г.
През въпросния отрязък от време рязко е нараснал потокът от мюони - елементарни частици с време на живот около 2 микросекунди. По време той е съвпадал със слънчевите изригвания.
Детекторът ATLAS е един от 4-ите главни детектора на Големия адронен колайдер. Той е "универсален" и на практика може да проследи всички процеси, възникващи в резултат на сблъсъка на елементарни частици в колайдера.
ATLAS е най-голямата установка в колайдера (ако не се смята самият 27-километров пръстен на ускорителя). Дължината му е 43 метра, а диаметърът - 22 метра.
Освен събитията, ставащи в Големия адронен колайдер, детекторът ATLAS може да фиксира и частиците на космическите лъчи.
През следващите няколко години, когато Големият адронен колайдер и ATLAS ще работят, се очаква нарастване на слънчевата активност в новия 24-ти цикъл. А това увеличава шансовете да бъдат открити мюонни изригвания, твърдят руските физици.