Нов Перперикон се крие край Любимец

Есента е сред най-подходящите сезони за културен туризъм, твърдят археолозите.

Под слънчевите лъчи на вече не толкова жежкото слънце и омаята на есенните багри, обиколката по красивите исторически местности и любопитни обекти из цялата страна е повече от удоволствие...тя е връщане към корените...

Едно от местата, които придобиха огромна популярност през това лято с откритията направени от специалистите, е само на няколко километра от Любимец.

По пътя за Маджарово местността „ Глухите камъни“, която е в подножието на връх Св. Марина, е уникално място, примамващо не само заради стаените наоколо хилядолетни тайни, но и с красивата гледка от върха, при която язовир Ивайловград остава в краката ти и ти се струва, че сякаш можеш да го изгребеш с шепи.

Стягай багажа за едно пътуване до Глухите камъни...

Още преди година, когато започнаха първите сондажи на ошетания вече от иманярите район, шефа на екипа от специалисти д-р Георги Нехризов предрече, че известната до тогава само като тракийско светилище местност ще излезе нещо по-голямо.

Нов град по-голям от Перперикон!

При началните копки опитният археолог от Археологическия институт с Музей на БАН каза, че мястото се е ползвало не само за сакралните обреди на древните траки, но и по-късно- по време на ранното християнство и античността.

Продължилата през това лято работа около скалите, обявени за паметник на културата, доказаха твърденията на Нехризов, а с помощта и на втория археологически екип, воден от колежката му д-р Весела Кацарова, дори получиха конкретна датировка чрез събираните от нейните хора артефакти от античния комплекс разкрит там.

Възвишенията с мегалитите, които се сочат като едни от най-големите култово-погребални комплекси в Източните Родопи, се намират на няколко километра от селцето Малко градище. В над 200 изсечени в камъка трапецовидни ниши траките са поставяли праха на своите мъртъвци

От връх Св. Марина към река Арда преди векове е имало огромен град с улици и къщи.

Археолозите откриха и уникален тракийски петроглиф - рисунка, изсечена в скалата, още в първите дни на проучването. След ровене из дебелите книги в крайна сметка знака е разшифрован- ладия, която пренася Слънцето. Според д-р Нехризов това е емблемата на целия тракийски комплекс, който обаче не е изграден във връзка със соларния култ.

За издълбаните върху монолитния скален блок с височина 30 м трапецовидни ниши се предполага, че са използвани за погребални урни на по-бедните жители, които не са можели да си позволят скална гробница. На 50 м от тях са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение, дълго 2 и широко 1,5 м, издълбано в гранитната скала. От него 33 издялани в камъка стъпала отвеждат до самия връх, на който е разположена гробницата мавзолей. Има и щерна /водохранилище/. Целият погребален комплекс е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес. Имало и богато украсена средновековна църква, която обаче е срината от иманярите. В пръстта са намерени и фрагменти от стенописи, на които се различават части от мантия на светец и надписи. Сред артефактите са и комплект миниатюрни ритуални чаши, фигурки за упражняване на култови практики, както и мраморен канцлер от ранно християнската църква и част от оградата на олтара. Според анализите се смята, че на Глухите камъни е имало цял манастирски комплекс.

Петрофлифът

Твърдението, че соченото за светилище на траките мястото, е използвано и от ранните последователи на Христос в Източните Родопи доказва и едно то най-интересните открития през двугодишното проучване- християнски гроб, в който е погребана млада жена по типично християнски обред - със скръстени на гърдите ръце, а лицето й е обърнато на изток.

Така учените разкриват донякъде тайните на местността Глухите камъни. Разговор с местните хора обаче отново ви връща в мистичността...

Иманяри отмъкнали древното злато

В една от гробниците край Глухите камъни е положен знатен тракийски владетел, заедно с него са погребани и "9 вола злато".

Тази древна легенда се предава от поколение на поколение и държи нащрек иманярите в родопския регион.

В Малко Градище твърдят, че владетелят е бил погребан на Никулден и всяка година по това време златото заблестява с цялата си красота.

Всяка година го търсят, но веднъж иманяри бяха споходени от късмета, разказват местните. По думите им със златото, намерено в гробницата, те вдигнали къщи и големи сватби.

Ако решите да поостанете в региона и да пренощувате в някоя от уютните местни къщи пък, бабите ще ви разкажат какво помнят от техните баби за името на местността...

„Глухите камъни“ идват от младежка шега

И до днес никой от местните хора всъщност не може да каже със сигурност от къде е тръгнало наричането на местността „ Глухите камъни“.

По-възрастните обаче разказват една шега и твърдят, че от нея се е лепнало наименованието на района.

Според преданието двама знатни и умни момци от този край решили да се пошегуват с по-глупавия си приятел.

Остроумниците пуснали на глупака приказката, че ако някой говори от едната страна на камъните, този, който е от другата им няма да чуе. Да oпитаме, договорили се тримата. Глуповатият младеж останал сам край скалата, а шегаджиите я заобиколили от противоположната й страна.

Ще викаме силно, обещали му те.

Но, за да го направят за смях, не произнесли и дума.

Приятелят им, естествено, не чул нищо, признал си и се разделили.

Хитреците дълго се превивали от смях, а излъганият останал да се мае дни наред над "чудото!". Оттогава всички наричали местността Глухите камъни.

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини