България остава под средното за ЕС равнище по иновационно представяне. Това сочат данните от доклада "Иновации.бг 2021". Той беше представен по време на 17-ия национален форум "Възстановяване и устойчивост чрез иновации" от Руслан Стефанов от фондация "Приложни изследвания и комуникации".
Автори на документа са проф. д-р Теодора Георгиева, главен експерт в група "Иновации.бг" на фондация "Приложни изследвания и комуникации" и доц. д-р Тодор Ялъмов от Стопанския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". В работната група и експертния съвет, които са работили по данните в доклада, участват специалисти от фондация "Приложни изследвания и комуникации", от Института за икономически изследвания при БАН, от направление "Нанонауки, нови материали и технологии" към БАН, от Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", от УНСС, от Техническия университет в Габрово.
Докладът "Иновации.бг" осигурява ежегодно надеждна оценка на иновационния потенциал на българската икономика и на състоянието и възможностите за развитие на българската иновационна система. Той се опира на най-новите теоретични и емпирични изследвания в света.
Руслан Стефанов, който е координатор на група "Иновации.бг", отбеляза, че страната е на едно от най-ниските нива в ЕС по отношение на иновационно представяне - тя остава под средното равнище на ЕС.
Друг извод от доклада е, че България е дуална икономика - от една страна имаме прекрасни единични примери за иновационно представяне, но от друга - средното ниво остава сравнително ниско. Сред препоръките е да се повиши средното ниво на представяне на страната, което изисква изключително сериозни инвестиции в образованието и в повдигането на средното равнище в българското обучение както като количество, така и като качество. Според него не трябва да има ученици, които са оставени извън системата на образованието, както е сега.
Докладът отчита, че българското правителство трябва да насочи усилията си към привличане на конструктивен капитал от водещите ни партньори като САЩ и ЕС. Повишаването на квалификацията и работата на държавната администрация е друг ключово важен елемент, смятат още изследователите.
Сегашните 100 млн. евро, които отделя българската държава за иновации, трябва много сериозно да бъдат повишени, смятат още специалистите, разработили документа. Стефанов даде пример със Словения, която само чрез фонда си за наука и технологии отделя 250 млн. евро годишно. Това е чудовищна разлика, каза той и допълни, че без да сложим нашите собствени ресурси там, където смятаме, че трябва да се инвестира, не може да се получи желаният преход.
Руслан Стефанов посочи, че ключов елемент е присъствието на частния сектор във всички тези дейности. С 20 процента инвестиции от БВП България не може да направи този скок, който всички очакваме в благосъстояние и в социална справедливост, констатира Стефанов. Според изследователите за това се изискват поне 25 или 30 процента, както е показала историята на Азия и редица европейски икономики, като Чехия или Естония. За това е необходимо инвестициите на българската държава да следват тези на частния сектор, например да се работи за дигитализация през основните мрежови играчи като телекомите, електроразпределителните дружества, банките и т.н., констатира още Стефанов.
