63-годишният Янчо Богданов от Хасково е българинът, за когото всички стискахме палци преди ден да е оцелял при потопа в Турция и да се върне жив и здрав у дома. Мъжът, който е тираджия от 40 години, се смяташе за един от двамата ни сънародници, за които в сряда се смяташе, че са намерили смъртта си в наводненията, залели Северозападна Турция заради обилните валежи.

След като кабината на камиона му „Скания“ беше намерена плувнала във вода на пункта за обмитяване в истанбулския квартал „ Халкъли“, а от шофьора нямаше и следа, близо 24 часа шефовете от фирма Миг-9-13 и близките му бяха в неведение за съдбата му.

В крайна сметка той се завърна невредим в сряда вечерта и разказа за перипетиите, през които е преминал.

Интервю на Мая Иванова

-Какво се случи, как попаднахте в наводнението?

-Около 16 ч. натоварих стоката, която трябваше да превозя от Турция за Германия. Тръгнах от фабриката от кв. Ханъмкьой и на митницата в европейската част на Истанбул - в кв.“ Халкъли“, бях час по-късно.

По план документите за товара трябваше да са готови до 21 часа и да отпътувам, но се забавиха и се наложи да пренощувам в камиона.

Събудих се към 5 сутринта в сряда. Валеше дъжд, но ситуацията си беше съвсем нормална. Отново съм заспал и към 8.30 часа се събудих от студ.

Първоначално помислих, че сънувам, защото около мен имаше вода. Огледах се и тогава разбрах, че кабината на тир-а ми беше пълна с вода и тиня. За щастие бързо се съвзех и съобразих да прибера личните си документи и тези на камиона, които за късмет бях оставил на арматурното табло и водата не ги беше застигнала. Потърсих телефона си да се обадя, но той  плуваше във вода.

-Как се измъкнахте от кабината?

-Естествено, първо пробвах да отворя прозорците на камиона, но те не помръдваха. Натиснах и копчето за люка - същото. Явно вече прогизналата електроника в кабината беше блокирала.

Тогава се подпрях гърбом на дясната вратата и с краката си взех да се изтласквам към вратата на шофьора.

За щастие в един момент тя подаде и се отвори. Прехвърлих се върху камиона, стъпих на брезента отгоре и се хванах здраво за спойлера на кабината.

Пред мен се разкри ужасяваща гледка - целият митнически плац беше потънал във вода, а в нея боксуваха най-малко стотина камиона.

Имаше и други шофьори като мен, които се бяха спасили на покривите на возилата си.

След около час престой чухме силно бучене от въздуха и видяхме 3 хеликоптера. Само след минута дойдоха още 6-7.

От тях започнаха да спускат въжета и да ни теглят един по един.

Моят ред дойде след около 4 часа.

Преди да полетя помня, че едно войниче висеше на 2-3 метра от главата ми и се опитваше да ме завърже с въже. После ме вдигнаха във въздуха и хеликоптерът ме отнесе на около километър. Стовариха ме на спортна площадка, където имаше и други хора, спасени като мен.

-Спасителите Ви от кризисния щаб ли бяха?

-Не разбрах. Мисля, че хеликоптерите, с които ни измъкнаха бяха военни.

-Когато Ви стовариха на площадката оказаха ли ви друга помощ?

-Не. Отрядите бяха заети със спасяването на другите хората, блокирани от водата, а те бяха много и навсякъде. Като в истински потоп. Водната струя, която прииждаше, дори местеше цели коли.

-Как се прибрахте в крайна сметка у дома?

-С помощта на добри хора. До игрището видях кафене, влязох вътре да изпия един чай да се постопля.

Собственикът му обаче ми обясни, че не сервират заради обявения траур за загиналите в наводненията. Едва тогава осъзнах какво всъщност съм преживял и от какво съм се спасил.

После стигнах до аутобана край квартала и до границата с България ме откара турски тираджия, който пътуваше за Германия.

На ГКПП „Капитан Андреево“ разказах на нашите митничари какво ми се е случило и веднага ми намериха кола, която ме прибра в Хасково.

-След преживяното ще продължите ли с международните пътувания като шофьор на тир?

-Категорично -да. Това правя вече 40 години.

-Имате ли се за късметлия?

-Всичко се случи само часове след рождения ми ден-8 септември. Тогава е и Рождество Богородично. Вярвам, че Божията майка ме закриляше и ми помогна да се завърна жив и здрав.