Около 20 жени са загубили живота си от своя партньор от началото на годината в България. Същевременно само около десет са кризисните центрове за настаняване на пострадали от насилие в страната. Такава е картината у нас, която описа в интервю за БТА Юлия Андонова, директор "Развитие и комуникации" на Фондация "П.У.Л.С." в Перник - гражданска организация, която предоставя социални услуги в подкрепа на хората, пострадали от насилие.
Днес е Международният ден за правата на човека - последният от 16-те дни за активизъм срещу насилието, основано на пола, посочи тя.
В България статистика за пострадалите от насилие няма. Като организация, имаме наша статистика, която показва, че над 300 жени, деца и мъже ползват ежегодно нашите услуги, каза Андонова. По думите й, всяка трета жена в България, респективно всяко трето семейство, е засегнато от насилието.
За 22 години нашата организация е помогнала на почти 12 хиляди души, каза Андонова. Към момента в кризисния център на организацията са настанени около 16 човека, на които се предоставят 24-часова закрила и подслон.
В страната няма достатъчно места за настаняване, както и за консултиране. Ако погледнете картата, има цели региони като Враца, Монтана, Видин, където няма консултативни услуги, няма кризисни центрове, няма места, в които хората, пострадали от насилие, могат да получат професионална подкрепа. Например в София има един единствен кризисен център, който е с капацитет осем легла, което е крайно недостатъчно за многомилионна столица, отбеляза Юлия Андонова. Освен това не във всички кризисни центрове на територията на страната могат да получат закрила и пълнолетните. На сайта на Агенцията за социално подпомагане има информация за кризисните центрове само за деца, където детето не може да получи закрила със своя родител, посочи тя.
Андонова изрази надежда, че новото правителство и парламент ще направят необходимите законодателни промени, за да може във всеки областен град да има кризисен център и когато човек се нуждае от закрила, да не се налага да пътува от Лом към Перник, защото в близост няма център, който да му окаже нужната подкрепа.
Заради пандемията от COVID-19 от организацията наблюдават ръст на хората, които търсят подкрепа и ориентиране към консултации със специалисти онлайн. Най-важното е хората, пострадали от насилие, да знаят, че има кой да им помогне, коментира Юлия Андонова. Тя посочи, че на сайта на Фондация "П.У.Л.С." - Перник има интерактивна карта с контактите на местата за помощ и подкрепа на пострадали от насилие в цялата страна.
От организацията разчитат предимно на помощ от дарители и финансиране по проекти. В момента едно от големите им предизвикателства е покриването на разходите за ток и отопление, а определената издръжка от държавата за изхранване на човек, настанен в кризисния център, е под два лева на ден.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: По данни на ООН една от всеки три жени в света е подлагана на някаква форма на насилие през живота си. Каква е статистиката в България?

Отговор: В България всяка трета жена, респективно всяко трето семейство е засегнато от насилието. Когато това се случва на всяка трета жена, цялото ни общество е засегнато от насилието. Стотици хиляди деца живеят в насилие, в страх, в ужас. Това е проблем, който, за съжаление, има размерите на пандемия, за който се говори епизодично около тематичните световни дни и всеки път, когато в страната ни има убийство, което се случва все по-често. Вече са около 20 жените, които от началото на годината загубиха живота си от своя интимен партньор. Не мога да цитирам официална статистика на МВР или на някоя държавна структура, защото такава няма. В България статистика за пострадалите от насилие няма. Като гражданска организация, която предоставя социални услуги в подкрепа на хората, пострадали от насилие, имаме наша статистика, която показва, че над 300 жени, деца и мъже ползват ежегодно нашите услуги. Всяка една от организациите, които предоставят услуги в подкрепа на пострадалите от насилие, води статистика на колко хора помага, но в страната няма единна информация. Нашата организация има над 2000 телефонни консултации от началото на годината до настоящия момент.

Въпрос: Пред какви предизвикателства Ви изправи пандемията от COVID-19?

Отговор: Наблюдаваме ръст на хората, които търсят нашата подкрепа. Започнаха да търсят подкрепа и онлайн. На уебсайта ни има специална платформа, в която пострадалите от насилие могат да ни подадат писмен сигнал, да заявят консултация с наши специалисти.

Въпрос: Какво трябва да се промени в България в борбата с насилието?

Отговор: Грозната действителност е, че в страната ни няма достатъчно места за настаняване, няма достатъчно места за консултиране. Ако погледнете картата на страната, има цели региони като Враца, Монтана, Видин, където няма консултативни услуги, няма кризисни центрове, няма места, в които хората, пострадали от насилие, могат да получат професионална подкрепа. Например в София има един единствен кризисен център, който е с капацитет осем легла, което е крайно недостатъчно за многомилионна столица.

Въпрос: Колко са кризисните центрове в страната?
Отговор: Около 10 са кризисните центрове за настаняване в страната и в повечето случаи капацитетът им е изключително запълнен. На места бихте срещнали различни информации - 17, 20, 24 кризисни центъра. Не във всички кризисни центрове в страната могат да получат закрила и пълнолетни лица. На сайта на Агенцията за социално подпомагане има информация за кризисните центрове само за деца, където детето не може да получи закрила със своя родител.

Въпрос: Кой може да получи закрила във вашия център?

Отговор: В нашия център закрила могат да получат и деца, и пълнолетни, без значение от техния пол, религия, сексуална ориентация. Организацията ни помага на пострадали от насилие повече от 20 години и от уста на уста хората научават за нашия кризисен център и за това, което правим като организация. Полицията, прокуратурата, съдът, социалните служби също предоставят информация на хората, които са пострадали от насилие в район Перник. В момента силно влияние оказват и медиите. Най-важното е хората, пострадали от насилие, да знаят, че има кой да им помогне. На нашия уеб сайт има интерактивна карта, на която са посочени контактите на организациите в цялата страна, които предоставят подкрепа на пострадали от насилие.

Въпрос: Колко човека са настанени в момента във вашия център?

Отговор: Капацитетът по държавно делегирана дейност е 12 легла. Регистрирали сме още пет допълнителни легла. Предвид пандемията и това, че понякога хората пристигат през нощта, се налага да бъдат изолирани. За целта са обособени специални помещения за настаняване. Към момента около 16 човека са настанени в кризисния център на организацията. На тях се предоставя 24-часова закрила и подслон.

Въпрос: Колко време могат да останат хората във вашия център? Какво се случва след това с тях?

Отговор: Предоставяме, от една страна, кризисно настаняване, но имаме и програма за консултиране за хора, които не се нуждаят от настаняване. Предлагаме им комплексна грижа от различни специалисти - адвокати, психолози, социални работници, педагози, трудови и арт терапевти, здравни специалисти, за да могат пострадалите от насилие по-бързо да преодолеят онова, което им се е случило, и да имат шанс за различен живот.
Времето за престой в кризисния център се определя индивидуално според нуждите и спецификата на конкретния случай. Най-често хората престояват между три и шест месеца, а в някои случаи, ако ситуацията е много деликатна, може и по-дълго. Нашата основна цел не е хората да прекарват безкрайно дълго време в кризисния център. Той е едно краткосрочно решение на проблема и време, в което пострадалите да имат спокойствието да направят планове и стъпки за живота им оттук насетне, с помощта на психолози и социални работници. Понякога имаме възможност да плащаме и допълнителни курсове за квалификация и преквалификация. Това е една програма, благодарение на Българския фонд за жените, и вече няколко майки, които организацията ни подкрепя, завършиха допълнително образование и квалификация, за да могат да имат по-гъвкаво работно време и да се грижат за децата си.

Въпрос: От какви промени в законодателството има нужда?

Отговор: Истанбулската конвенция е един печално известен документ в нашата страна. Конвенция Номер 210 беше един изключително добър инструмент, който щеше да предложи рамката на страната ни за една комплексна грижа и отговор на проблема с насилието. За съжаление, този документ вече не е на дневен ред за страната ни, заради това скандално и срамно решение на Конституционния съд.
Наши юристи и юристи от други организации участват в работни групи към Министерството на правосъдието, на които предлагат сериозни промени в Закона за защита от домашното насилие и в Наказателния кодекс, които ще бъдат стъпка към ефективното защитаване на хората, които са пострадали от насилие. Силно се надяваме, че новото правителство и парламент ще приемат на дневен ред тази тема и ще направят необходимите промени в закона, за да може във всеки областен град да има кризисен център и когато човек се нуждае от закрила, да не се налага да пътува от Лом към Перник, защото няма друг център, който може да го приеме и да му окаже подкрепа. Много често това, което се случва, е пострадали от различни населени места да променят целия си живот, защото нямат необходимата подкрепа на местно ниво.

Въпрос: От какво има нужда вашият център? Как се издържа и как успявате да помагате на хората?

Отговор: Вече двадесет години програмата за подкрепа на пострадали от насилие не получава никакво държавно финансиране. Понякога имаме финансиране по проекти, понякога - по различни дарителски програми, но общо взето е цяло чудо, че вече 22 години успяваме да подкрепяме пострадалите от насилие. А кризисният център за тези 12 легла, които са държавно делегирана дейност, получава една символична издръжка. За тази година тя включва под два лева - около 1,67 - 1,70 лв. на ден за изхранване на човек, настанен в кризисния център, а три лева на час е заплащането за 24-часовата грижа, която висококвалифицирани специалисти, социални работници и педагози оказват на пострадалите от насилие. В момента едно от големите ни предизвикателства е покриването на режийните разходи за отопление, електричество, високите сметки за телефон и други консумативи на организацията. На 30 ноември, т.нар. щедър вторник, стартирахме кампания в платформа за подкрепа за най-неотложните нужди за отопление, защото разходите ни за пелети и електричество са над 3000 лева месечно. Без подкрепата на дарители и на различни международни проекти най-често е невъзможно да помагаме на хората. За 22 години нашата организация е помогнала на почти 12 хиляди души.