Доклад, публикуван в реномираното списание Life Sciences, обобщава резултати на база изследване върху физиологичните ефекти на смеха по отношение на генна експресия и влияние върху кръвната захар.
Авторите – Кейко Хаяши и Казу Мураками, анализират връзката на промените в емоционалното състояние и генната експресия, за да демонстрират хипотезата, че умът и гените взаимно влияят един на друг.
Проучването, проведено в Япония показва, че смехът намалява нивата на кръвна захар след прием на храна. Екипът от университета в Цукуба провежда експеримент с 19 души, които страдат от захарен диабет. В два поредни дни учените вземат кръвни проби от пациентите преди и два часа след нахранване.
На първия ден след вечерята на всички участници се пуска лекция с отегчително съдържание в рамките на 40 минути. За разлика от това през втората вечер – след хранене пациентите завършват с пускане на 40-минутно комедийно шоу.
Ясно е, че след нахранване кръвната захар е висока, дори и при лица, нестрадащи от захарен диабет. Но при пациентите със заболяването се наблюдават значително по-ниски нива на кръвната захар през втората вечер (след гледане на комедийното шоу), за разлика от стойностите при групата от първата вечер.
За да потвърдят изводите си, учените решават да проведат същото изследване и при лица, които нямат захарен диабет. Резултатите отново показват същите резултати – след гледане на комедийно шоу през втората вечер, стойностите на кръвната захар са по-ниски от тези след гледане на отегчително предаване или лекция.
Някои гени показват специфични промени в тяхната експресия. Освен това се разкрива, че смехът намалява нивата на проренин в кръвта. Това е белтък, който има участие в проявата на някои диабетни усложнения.
Интересен факт е, че смехът нормализира и експресията на гена на прорениновия рецептор върху левкоцитите (белите кръвни клетки) в периферната кръв, която е била намалена при пациенти със захарен диабет.
В следващо проучване екипът демонстрира ефектите на смеха чрез разграничаване на 14 гена, свързани с активността на естествените клетки убийци (NK – natural killers), за да покаже непрекъснато увеличаване на генната експресия в резултат на чести положителни емоции.
В друго, по-ранно проучване на Американската асоциация за терапевтичен хумор, се съобщава, че при бурен и искрен смях кортизолът (наричан още хормон на стреса и отделящ се от надбъбречните жлези) значително редуцира нивата си. Интересно е, че освен това смехът повишава и нивото на антитела. Двете промени заедно оказват положителен ефект върху имунната защита на организма, тъй като под влиянието на високи нива на кортизол – в тялото имунната система се потиска временно.
Високите нива на кортизол в кръвта водят и до увеличаване на нивата на кръвна захар. Това е още една причина защо смехът повлиява положително върху стойностите на глюкозата – чрез намаляване на хормона на стреса.
Според други проучвания на асоциацията децата се смеят приблизително около 400 пъти на ден, за разлика от възрастните, при които моментите на смях могат едва да достигат 15 пъти в рамките на деня.
Ендорфините, които могат да бъдат определени и като естествени болкоуспокояващи за организма, се отделят по време на дълбок и сърдечен смях. Така толерантността към болка се повишава значително със смеха.
Библиография:
1. T. Hayashi, K. Murakami; The effects of laughter on post-prandial glucose levels and gene expression in type 2 diabetic patients, Life Science;
2. Steven M. Sultanoff; Examining the Research in the Therapeutic Benefits of Humor and Laughter, AATH
