Сбогом на лирите, франковете, марките, песетите: на 1 януари 2002 година жителите на дванайсет европейски страни най-сетне можеха да държат еврото в ръце, три години след официалното му създаване.

Архивите на Франс прес припомнят първите дни на тази историческа крачка, изпълнени с еуфория, но и с колебания.

Някои празнуващи Нова година французи превърнаха тегленето на евро от банкоматите в една от новогодишните атракции, за да докоснат колкото може по-бързо новата валута. През тази нощ от банкоматите са извършени 450 000 тегления.

Първите конкретни покупки в евро са в малките магазинчета, които са на първа линия в неработния ден. Те се опитват да връщат рестото в евро, доколкото им е възможно, дори когато им плащат с франкове, тъй като френската национална валута остава платежно средство още няколко седмици.

Следващите дни мащабите се променят - хората се връщат на работа и големите търговски обекти се включват в играта.

Всичко е наред с прехода към еврото в Атина. Единствено изключение е централният пазар под Акропола, където драхмата продължава да преобладава като платежно средство и на 3 януари. В една от месарниците продавачът роптае: "Да си я ползват те, тази варварска валута!".

В Италия, където правителството на Силвио Берлускони не е единодушно по отношение на новата валута, опашките пред банките, пощенските станции и гишетата на гарите стават все по-големи. Налага се да се намесва полицията, когато положението стане по-нажежено.
В Неапол е въведен безплатен номер "SOS евро", на който се приемат сигнали за грешки и нередности при обръщането на валутите.

Не остава незабелязано и закръгляването на цените нагоре. Във Ватикана, например, папската благословия върху пергаментова хартия от 5000 лири става 3 евро, което е увеличение с 46 евроцента. Поскъпват и посещенията в музеите на Ватикана и в базиликата "Свети Петър".

В Испания много от магазините с марката "Всичко по 100 песети" (0,60 евро) стават "Всичко по 1 евро".

В повечето от дванайсетте страни все по-често се говори за прекомерно закръгляване на сумите. Не е установено обаче никакво отклонение на цените, уверява Европейската комисия.

Тогавашният президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), нидерландецът Вим Дуизенберг, не се колебае да споделя личен опит - платил 4,45 евро за Биг Мак с малинов милкшейк, точно колкото е струвало това меню в дойче марки преди валутната промяна.

В края на тази първа седмица основният проблем е в недостига на монети и банкноти с нисък номинал в някои страни.

Затова в Нидерландия, която е сред страните, служещи за пример при прехода към евро, някои супермаркети и бензиностанции започват да връщат ресто във флорини поради недостиг на дребни.

Във Франция правителството е изненадано от устрема на французите да се отърват за няколко дни от всичките си франкове, включително едри банкноти, скрити под дюшеците, или монети от касичките на децата.

За да не блокира системата, банковите власти призовават хората да не си купуват хляб с банкнота от 500 франка.

Въпреки тези трудности, прощъпулникът на евробанкнотите и евромонетите е определен като успешен от над 300 милиона европейци.

Две десетилетия по-късно обаче доларът все още властва по света като най-сигурната валута.

Когато световната икономика беше принудена да спре заради пандемията от COVID-19, инвеститорите се втурнаха да обменят активите си в долари, което доведе до поскъпване на щатската валута.

Над 2,1 трилиона долара са в обращение в момента, а около 60 процента от валутните резерви на централните банки са в долари. При еврото този дял е около 20 на сто, по данни на ЕЦБ.