Въпреки че днес все повече хора предпочитат вегетарианските или веганските режими на хранене, ново изследване твърди, че нашите предшественици са си набавяли по-голямата част от хранителни вещества от месото. Те са разнообразили диетата си със зеленчуци чак към самия край на Каменната епоха. Според проучването, публикувано в American Journal of Physical Anthropology, хората са били водещи хищници в продължение на 2 млн. години, като редица видове в рамките на родословието Homo биха могли да бъдат категоризирани като „хипермесоядни“.
Не е лесно да се определи трофичното ниво, или мястото в рамките на хранителната верига, на древните хора. Няма как да наблюдаваме директно поведението на най-ранните ни предшественици. Повечето опити в това отношение се съсредоточават върху съвременните групи от ловци и събирачи, тъй като се приема, че подобни култури са своеобразно отражение на примитивните хора.
Авторите на най-новото изследване обаче обясняват, че подобни сравнения са изключително проблематични, тъй като промените в екологичния пейзаж неизбежно са принуждавали хората да променят своите ловни и събирачески предпочитания с течение на времето. Така например загубата на мегафауна като мамутите и други големи животни е довела до сериозна промяна в човешките диети.
Ето защо специалистите се опитват да реконструират диетите на древните хора и да определят трофичното ниво на нашите предшественици в рамките на Плейстоцена, който започва преди 2,5 млн. години и приключва горе-долу по времето на земеделската революция преди 11 000 години. Използвайки мултидисциплинарен подход, екипът разглежда над 400 научни изследвания в областите на генетиката, метаболизма, морфологията, археологията и палеонтологията, за да определи дали тези ранни хора са били особено месоядни или като цяло всеядни.
Те откриват 25 източника на доказателства, според които нашите предшественици са били хипермесоядни. Така например стомашната киселинност е отличителен белег на месоядните животни, тъй като тя спомага за убиването на патогените в месото. Фактът, че стомасите на съвременните хора са по-киселинни от повечето месоядни същества, подсказва, че нашите предшественици са могли безпроблемно да консумират месото на големите животни, които са ловували – месо, което е изхранвало обществата им с дни или дори седмици и съответно е щяло да бъде пълно с бактерии.
Подобно твърдение се подкрепя и от факта, че няколко архаични хоминиди са се адаптирали морфологично към ловуването на мегафаунaта. Homo erectus например е бил снабден с рамена, особено подходящи за хвърлянето на копия, но негодни за катеренето на дървета. Това подсказва, че видовете вероятно са се хранили повече с месо, отколкото с растения.
Нещо повече – гените, които спомагат за храносмилането на растителните киселини и скорбялата – са започнали да бъдат по-широко изразени в човешкия геном чак в края на Плейстоцена. Според авторите на изследването това говори за липса на еволюционен натиск да се премине към по-растителна диета, тъй като ловът е бил добър. Въпреки това когато животинските източници са намалели, хората, които са консумирали повече растителност, са имали по-високи шансове за оцеляване.
Според изследователите тази късна промяна към един по-всеяден хранителен режим е разпалили искрата, необходима за възхода на земеделието. Това от своя страна е довело до промяна в каменните инструменти, използвани от древните хора. След като преглеждат археологическите данни, учените откриват, че инструментите, свързани с култивирането на растения, са се появили преди около 40 000 години и честота им на употреба се увеличава горе-долу по време на земеделската революция. Преди това повечето инструменти са били предназначени за лов – един и същи тип артефакти са откривани из всички области, обитавани от хора.
„Археологическите доказателства не пренебрегват факта, че хората от Каменната епоха са консумирали и растения – обяснява авторът на проучването Мики Бен-Дор. – Според нашите открития обаче растенията са се превърнали в основен компонент на човешката диета чак към края на епохата.“
Източник: IFLScience
