"Превантивна диктатура" - как се управляват хора чрез алгоритми

Дипломатът Жан-Мари Геено, който преподава международни отношения в Колумбийския университет, анализира новата глобална геополитическа ситуация. В интервю за френския всекидневник Le Figaro той дешифрира разпадането на света, от нарастването на технологичната мощ на Китай до желанието на Русия за отмъщение. Геено е бивш заместник-генерален секретар на ООН по мироопазващите операции. Последната му книга се казва: "Първият 21-ви век. От глобализацията към фрагментацията на света".

LE FIGARO: Миналия август американците напуснаха Афганистан, където талибаните си възвърнаха властта, двадесет години след 11 септември. Символизира ли това събитие упадъка на Запада на международната сцена и края на илюзиите от 1989 г.?

Жан-Мари ГЕЕНО: Ако слушаме Джо Байдън, изтеглянето от Афганистан изобщо не е изтегляне на САЩ от световната сцена, а преориентация към Китай след двадесет години война срещу тероризма. Следователно не може да се каже, че Америка се оттегля от международната сцена. Китайската заплаха мобилизира Конгреса и дори е единствената точка, по която демократите и републиканците са единодушни. Изтеглянето от Афганистан бележи края на интервенционисткия цикъл, започнал с Джордж У. Буш, и подхранва загубата на доверие на демокрациите в самите тях. Именно това прави падането на Кабул много различно от това на Сайгон. В края на войната във Виетнам никой не се съмняваше в превъзходството на демократичния модел: напротив, краят на войната, поискан от лявата младеж, имаше за цел да пренасочи Запада към неговите ценности. Много различно е с Афганистан, където обещанията за спасяване на афганистанските жени, за установяване на демокрация изглеждат много напразни. Несъответствието между реториката на универсализма и геополитическата реалност изведнъж стана очевидно. Далеч сме от триумфализма от 1989 г. и илюзиите на еднополюсния момент, когато Западът си въобразяваше, че ще преправи света по свой образ.

LE FIGARO: В книгата си "Първият 21-ви век" Вие анализирате начина, по който човешките общества се глобализират, докато се разпадат. Как си обяснявате този парадокс?

Жан-Мари ГЕЕНО: Разпадът на СССР беше изтълкуван като триумф на личността. Лех Валенса, Вацлав Хавел, Михаил Горбачов бяха знаменосците на тази нова епоха, където всичко изглеждаше възможно; дори образите на поражението, като този на човека, застанал сам пред танковете на Тянанмън, се превърнаха в символи на неукротимата воля на индивидите и тяхната способност да променят света. Но индивидът на 2021 г. не е този от 1989 г. За тридесет години глобализацията на света не доведе до универсална общност от ценности, а до фрагментация и оттегляне в себе си. Смъртта на великите идеологии, които обещаваха промяна чрез колективна мобилизация, остави голяма празнота. Днес нуждата от колектив се завръща вдясно чрез възраждането на национализмите, а вляво чрез движенията за "само един проблем" (One Issue): MeToo феминизъм, антирасизъм, околна среда...

LE FIGARO: Дори твърдите, че изкушението от един авторитарен модел, базиран на нови технологии, може да съблазни либералните общества...

Жан-Мари ГЕЕНО: Вярвам във възможно съгласуване за управление на хора чрез алгоритми, независимо дали под формата на постдиктатура или постдемокрация. Китайските власти се опитват да въведат това, което аз наричам "превантивна диктатура", такъв ефективен контрол върху всеки момент от живота ни, че, заключени в балон от щастие, сглобен от властите, ние вече дори няма да осъзнаваме, че сме в затвор: това би била технологичната версия на един източен идеал за "хармония". На Запад моделът на големите дигитални компании в момента се основава на точно обратното - поляризация, защото авторитетните мнения произвеждат повече кликвания и следователно приходи от реклама, отколкото нюанса и дебата. Интернет насърчава появата на хомогенни групи, заключени в своята сигурност, които не си говорят помежду си: шокът от селфитата замества обмена на идеи. От една страна, има крехки индивиди, атомизирани, поляризирани от новите технологии, а от друга, нарастване на цензурата (и автоцензурата), защото именно, за да можем да поддържаме мир в общност, която вече не е обединена от никаква връзка, е необходимо да се изтрие това, което може да шокира. Това обяснява и силното желание за налагане на цензура от GАFAM (Google, Amazon, Facebook, Apple, Microsoft). В крайна сметка, по път, различен от този на Китай, стигаме до същата мечта: тaзи на хармонията чрез алгоритми. Утилитаристичният култ към щастието, управляван от алгоритми, може да доведе до форма на съгласуване на моделите. Следователно предизвикателството е да се намери баланс между индивида и колектива, който да не задушава свободата: приемане на различията, като същевременно се запазва чувството за принадлежност към човешка общност.

LE FIGARO: Владимир Путин трупа войски на границата с Украйна. Смятате ли, че трябва да се страхуваме от ескалация? Има ли Русия империалистически стремежи?

Жан-Мари ГЕЕНО: Днес руският и европейският проект са несъвместими. Путин не крие амбицията си да раздели Европейския съюз и би искал да доминира в съседните страни. Но дали Путин ще нахлуе в Украйна? Тъй като руската икономика остава структурно слаба, въпреки тласъка от рязко нарастващите цени на газа и Путин изгражда отношения с Байдън (което е важно за запазване на стабилността на ядреното възпиране), намесата би била катастрофа. В същото време Путин може да иска да заключи периферията си. В крайна сметка това ще бъде смъртната присъда на неговия авторитарен режим, защото Украйна от 2021 г. не е Украйна отпреди двадесет години и Русия трудно ще преглътне завоеванието си.

Източник: news.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини