КОМЕНТАР
Провалът на сделката по закупуването на ФК "Хасково" даде отговор на въпроса, отправен от Haskovo.net преди известно време-има ли нужда Хасково от футбол? Освен това, обаче, даде отговор и на още един въпрос.
Кой използва неволите на футбола за параван? Отговорът е валиден за цяла България. Той е един - властта. Тя може да разреши футбола, тя може и да го забрани. В нея са всички козове, сред които най-главния - базите.
Идеята, че Емо Траилов е провалил сделката с продажбата на ФК „Хасково” е абсолютно неадекватна. Траилов не е давал нищо за отбора. Не е и взимал. Освен може би някакви дребни суми, за които впоследствие се намериха документи. Но това е капка. Емо винаги е бил посредник между ръководството и обществеността от една страна, и отбора от друга. Както се казва в един детски испански филм- "Посредникът ти е л…но". От посредници рядко зависят големите сделки. А с футбола сделката е голяма, макар да не става дума само за пари.
Здравко Узунов, ако можеше някак си да осребри акциите си и да си върне част от вложените суми /или пък да спечели нещо отгоре, зависи каква оценка давате на управлението му/, веднага щеше да стисне ръката на купувача. Приказките, че Шенер Сабри, Красен Ангелов и други могат да имат думата по активите и пасивите на футболния клуб, са пълни дивотии. Базата на клуба е на общината. Децата са от Спортното училище, което пък е на държавата. Акционерите на футболния клуб де факто не притежават нито едното, нито другото. Така че - какво могат да провалят?
Истината е, че за да има сносен футбол в града, трябва намеса, при това активна, на общината. Там, където има добри отбори, общините са силно замесени. Сливен е пример, Благоевград също, но има и други. Като се изключат софийските тимове, където бирата е друга, клубовете, оставени сами на собствениците си, загиват. Справка-бившите шампиони на България "Ботев" и "Локо" Пловдивски. Това се случи и с друг бивш шампион- "Берое"-Стара Загора. Беше повече от ясно, че да се прави каквото и да е било тук, трябват инвестиции в базата. Имаше едно обещание да се налеят 1 млн. лева в ремонта на ст. „Младост”. Обособяването му като тренировъчен център бе ключово за развитието на футбола в града. Сега обаче в бюджета има дупка от поне 4.5 млн лева. Продажбите на общинско имущество не вървят. Просто на хоризонта не се виждат свежи пари. Но ако дойде чужд инвеститор и ако дадените веднъж обещания и належащи стъпки не се направят, то истината за това кой е отговорен за състоянието на хасковския футбол ще стане обществено достояние.
Какъв футбол ,бе хора, без стадион? И кой може да налее милиони в нещо, което не е негово? Без тия милиони стадионът дори няма да вземе лиценз за Б група. А ако не се целим поне в нея, за какво ни е инвеститор? От друга страна властта не може да хариже без пари такова голямо съоръжение, нищо че няма 1 лев файда от него.
Наскоро един приятел, който тотално не се интересува от футбол, предложи перфектна схема за изход от мъчителните „преговори” по продажбата на ФК „Хасково”. Приятелят дори не е от Хасково и му е все тая и за футбола, и за Хасково. Но реши да си почовърка мозъка. Абе, рече ми той, защо му е на този Добрев преговори с Траиловци и Узуновци? Защо не се разбере с общината? Стадионът е неин, нали? Добре, споразумява се с кмета да го ползва - концесия, наем или някаква друга форма. Сключва договор. После регистрира един нов футболен отбор. Да речем "Хасково 2009". Записва го за участие в селските групи и казва-до 3 години го вкарвам в Б група. После отива при Траиловци и Узуновци на стадиона и им казва - айде, събирайте си партакешите, взимайте си футболистите и поемайте накъдето искате! Пуска една обява - набирам футболисти за „Хасково”, давам заплата 500 лв /нали и без това ги осигуряват на 220/. Плюс премии. Имате си и спортно училище с паралелки по футбол. Скърпва един отбор, привлича двама-трима бизнесмени, които да дадат по 50 хиляди годишно. С общината зад гърба това е лесно. Пък и ако нямате бизнесмени, дето могат да хвърлят /дори и на вятъра/ 50 хиляди годишно, то закъде въобще сте тръгнали?! Ама да предположим, че имате. С един бюджет от 200 бона на сезон сте за Б, може и за А група.
Тогава този Добрев няма да плаща за някакви виртуални акции. На общината също няма да й струва нищо. Отборът почва на чисто, от нулата, а феновете няма да викат "Хайде "Хасково 2009"! Ще викат - "Давай Хасково!".
Може да звучи аматьорски. Може цифрите да са по-различни, по-големи или по-малки. Но какво и има на схемата?! Нещо подобно направиха в Благоевград. И имат отбор в А група.
Нищо не можах да кажа.
Най-големите дивиденти от силен футбол ще извлече властта. Футболът винаги е бил опиум за масите. Най-големи негативи при провал остават също за нея. Но ако преди това надеждите се засилят от гръмки очаквания, породени от напорист бизнесмен от друг град, а после се стигне до срив, то тогава негативите ще са двойно по-големи. Чужденецът може да си замине, когато му скимне, ако нещо не му хареса. Бизнесът му не е тук. Местните хора не могат да направят това.
Но има ли местни бизнесмени, които могат (и искат) да дават пари за футбол? Има, разбира се. Не просто паралии, които могат да пръскат по 100-на хиляди годишно /колкото струва една гъзарска баничарка например/, но и такива, които могат да потърсят възвращаемост на тези вложения. И като пари, но и като популярност. Зависи каква възвращаемост търсиш. Само че популярност за местен бизнесмен, познат на местните хора, който при това се докаже като добър мениджър, може да доведе до неочаквани последствия. Да се превърне във фокус на амбиции надежди, любов и омраза. Всички тези емоции се осребряват. Веднъж на 4 години.
Футболът може да бъде опасен конкурент на властта, когато е силен.Навремето успехът на римските императори е зависел от зрелището на арената в Колизеума, не от уменията в държавническото изкуство. Хляб и зрелища. В тая криза няма хляб. А зрелището е нож с две остриета-при успех си на върха, но непостоянната тълпа може да те свали при неудача. Затова Цар футбол е приемлив съюзник, когато е слаб. Насочва хората към апатията на ежедневието, отнема шанса им за някакъв ентусиазъм и мечти. През 2006-та половин България мечтаеше с "Левски". Архитектът на мечтите бе изритан година по-късно, а „мечтата” стигна дъното вчера срещу "Лацио". Празните стадиони гарантират, че няма да има многолюдни събирания на разкрепостени/ или разгневени/ хора. Остават, разбира се, стачките. Но те са съсловни и срещу тях можеш да настроиш другите съсловия. Пък и можеш да ги забраниш. Така демокрацията полека-лека умира и остава вярата, че някой вижда по-добре от теб и може да се погрижи по-добре. Да живееш на красиво място със строящи се сгради и нови работни места и със забележителности за книгата на Гинес. Въпроса е дали си искал точно това или това е нечия друга мечта.
А футболът? Той ще стигне като Кремиковци символичната цена от 1 лев. При това пробит. Който ще се подхвърля в такт: ще го бъде - няма да го бъде….
Георги Христов
