Може би отдавна сте подозирали този факт. Сега обаче австралийски учени доказаха, че растенията наистина чувстват, когато ги докосваме, пише Science Alert.

Нещо повече – различните усещания задействат каскада от психологически и генетични промени в зависимост от стимулацията, която растенията получават. Например капки дъжд или леко потупване.

„Въпреки че хората като цяло предполагат, че растенията не чувстват нищо, когато някой ги докосва, откритията ни показват, че те са доста сензитивни на допир“, казва главният изследовател Оливър Ван Акен от Университета на Западна Австралия.

„Да, растенията не се оплакват, когато ги ощипете, стъпите върху тях или просто се отъркате в листата им, докато се разхождате. Те обаче напълно осъзнават този контакт и откликват светкавично на начина, по който сте се отнесли с тях“, добавя той.

Но едно по едно. Нека не прекаляваме с антропоморфизирането. Да, всичко това звучи очарователно и трогателно. Не трябва да забравяме обаче, че растенията нямат мозък и те „не мислят“.

Също така не разполагаме с доказателство, което да сочи, че действително „чувстват“ по начин, който наподобява нашето възприятие за усещане.

Не на последно място - и предишни изследвания са показвали, че растенията имат доста ясна представа за средата, която ги обкръжава. Така например те могат да „чуят“, когато някое насекомо ги дъвче, и съответно – пускат токсини, за да го спрат. Също така умеят да комуникират помежду си чрез подземен „интернет“ от гъби.

Да, няма видима реакция на който и да е от тези стимули. С това свое умение обаче растенията успяват да се ориентират в средата, в която се намират, да се подготвят за потенциални опасности или да се възползват от променящите се времеви условия. 

Едно от нещата, които учените откриват, когато напръскват растенията с воден спрей е, че те променят експресията на хиляди гени. Това е драматичен психологически отклик, който настъпва в рамките на минути след стимула и спира чак половин час по-късно.

„Успяхме да покажем, че този отклик не е предизвикан от каквито и да е активни смеси в спрея. По-скоро той е вследствие от физическия контакт на водата с повърхността на листото“, казва Ван Акен.

Нежното потупване или докосването с пинцети предизвиква сходна психологическа каскада. До същото може да доведе и внезапна сянка над листата им.

Цялата тази информация вероятно играе съществена роля за оцеляването на растенията, казват учените в журнала Plant Psychology.

„За разлика от животните, растенията не могат да избягат от вредните за тях условия. Вместо това те са развили сложни защитни системи, с помощта на които усещат околната среда и разпознават и откликват на опасността по адекватен начин“, допълва Ван Акен.

Изследването успява да открие и два протеина, които „изключват“ всички тези реакции на допир. За в бъдеще това би помогнало на растенията в контролирани среди (например парници) да не откликват на „фалшиви аларми“ и да променят гените си.

Очевидно едно изследване не е достатъчно, за да разбере в дълбочина начините, по които растенията реагират на външни стимули. Нужно е и други учени да повторят тези експерименти. Засега обаче всички ние можем да сме малко по-внимателни, когато сме край растенията си и им правим сянка с гигантските си тела.

Добрата новина? Пеенето изглежда безопасно. „На този етап не съществуват доказателства, които да подкрепят идеята (прокарвана от някои хора), че вибрациите, предизвикани от говоренето на растенията, са достатъчно силни, че да ги засегнат.“, допълва Ван Акен пред Питър Спинкс от The Age.