Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) ще разгледа с предимство жалба, заведена по случая, познат в България като "Осемте джуджета". Това съобщи в интервю за БТА в Страсбург министърът на правосъдието Надежда Йорданова.
Тя добави, че българският народ ясно е изразил на изборите миналата година желанието си за промяна на съдебната система и за смяна на главния прокурор. Задължение на политиците и на управляващите е да намерим начин да изпълним тази воля.
Министърът подписа днес от името на България международен документ, с който нашата страна се нареди сред първите 22 в света в разширяването на възможностите за събиране на електронни доказателства. Събитието бе организирано в Съвета на Европа и в него участваха страни от пет континента.
Следва пълният текст на интервюто:
България днес стана една от първите страни в света, подписали Втория допълнителен протокол към Будапещенската конвенция за борба с киберпрестъпността. Защо това е важно?
Надежда Йорданова: Живеем в свят, в който все повече комуникации, трансакции и други неща от нашия живот се случват в киберпространството, в интернет, а все още нямаме ефективен международен инструмент, който гарантира в случай на престъпление, как бързо да можем да вземем и съхраним електронно доказателство. При определени престъпления като пране на пари, измами или детска порнография, електронните доказателства, които се намират в киберпространството, са там за 15-30 минути, за час, и след това бързо изчезват или стават още по-трудно проследими. Затова трябва да имаме възможност да действаме бързо. Още повече, че в подобни случаи извършителят на престъплението е в една страна, доставчикът на услугите - в друга, а разследващият орган - в трета.
В повечето от тези случаи би трябвало да ползваме инструмента на правната помощ, който е бавен. Данните показват, че все повече престъпления - вече 80 на сто - изискват разследване на различни елементи в киберпространството. В част от тях става дума за следи, съхранявани на определен компютър, но в по-голямата част става въпрос за доказателства в интернет. В 2/3 става дума за трансгранични случаи - разследващият орган е в една страна, а доставчикът на услугите - в друга.
Подписването на този протокол днес се определя като пробив, защото разследващите от една държава ще могат пряко да се обърнат към доставчици на електронни услуги в друга страна. Исканията ще се правят електронно и понякога ще има възможност да бъдат устни - с оглед бързина. Крайно време е да дадем на разследващите и на съдебните органи ефективен инструмент, да могат бързо да събират и да съхраняват електронни доказателства.
В Страсбург имахте важни срещи, сред които с ръководството на Съвета на Европа, с представители на ЕСПЧ и на Венецианската комисия. Какво обсъдихте?
Във всички срещи, които проведох в тези два дни, основният фокус беше върховенството на закона в България, как да направим българската съдебна система по-ефективна, съдиите - действително независими, а прокурорите - ефективни и прозрачни в своята работа. Също и как да гарантираме спазването на основните права на човека.
И в двете области България има нерешени проблеми, които датират години назад във времето. Съветът на Европа е идентифицирал и посочвал много ясно проблемите. Например решенията по делата "Колеви" и "С.З.", които посочват, че в България липсва ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и на търсене на отговорност в случай на престъпление от главния прокурор. Констатират също, че в България има проблем с досъдебното производство - то е твърде дълго, неособено ефективно, пострадалите от престъпление нямат механизъм да забързат този процес. Голяма част от актовете на прокуратурата в досъдебна фаза не подлежат на съдебен контрол.
Това са проблеми, посочени от ЕСПЧ и вече повече от 13 години България не може да ги реши. За съжаление България е сред челните държави в негативна класация за неизпълнени решения на ЕСПЧ - повече от пет и съответно повече от 10 години. Това е изключително притеснителен факт, затова сред моите приоритети като министър на правосъдието е поетапно и ефективно да решим тези проблеми. По делото "Колеви" и "С.З." има създадена работна група в Министерството на правосъдието със срок до края на юни да изготви този законопроект. Това е една от мерките по плана за възстановяване и устойчивост.
Новото в подхода, който сме възприели, е да работим в много тясно сътрудничество с отдела по изпълнение на решенията и да обсъждаме проекта на закон и различните възможни решения, които да облечем в законова форма. По този законопроект ще искаме становища от Венецианската комисия. Работната ни среща с колегите от Венецианската комисия беше много продуктивна, установихме работен график в какви срокове да изпратим проекта на закон, как да се движи обмяната на мнения, за да може, когато законопроектът бъде внесен в Народното събрание, да бъде огледан от всички страни.
Докладите, свързани с работата на ЕСПЧ, показват, че у нас много стари проблеми се запазват. Как работите с това наследство?
Има доста въпроси, които трябва да бъдат решени на законово ниво и като административни практики. Не можем да решим всички въпроси наведнъж, приоритизираме. Работим с максимално висока скорост. Изпълнихме едно решение с неотдавна приетите изменения в закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража - когато задържан трябва да посети семейно събитие (погребение). Работим по още няколко линии.
Има част от решенията на ЕСПЧ, чието изпълнение не е от компетентността на Министерството на правосъдието. Затова работим по механизъм за координация на всички министерства, които имат участие в изпълнението на решенията на ЕСПЧ, за да се гарантира бързина и изпълнение.
Другата цел, която сме си поставили, е да включим правата на човека като задължителен елемент от юридическото образование по право. Защото най-добрият начин да се намали броят на осъдителните решения спрямо България е просто като разбираме по-добре Европейската конвенция, имаме по-добри практики, по-добри съдебни решения. Това става само чрез образование.
Включително и на полицаите?
Това е отделна линия. Не само полицаите, и социалните, и здравните работници, също трябва да бъдат обучавани за това.
Преди десетина години тогавашният външен министър Даниел Митов при посещение в Страсбург каза, че наблюдението над България от Съвета на Европа скоро ще отпадне, но това още не се е случило. Може ли да се очаква в обозримо бъдеще?
Зависи от нас - как ние ще си свършим работата по различните пунктове, по които ни наблюдават. През 2019 г. е направен опит да приключи този мониторинг, неуспешен. Към настоящия момент прави впечатление, че мониторингът се разширява, включват се нови въпроси. От нас зависи колко решително и бързо ще работим.
Снощи в Европейския парламент бе обсъден доклад от посещението през април в нашата страна на евродепутати, които провериха управлението на средствата от ЕС и събраха данни за случаи, по които има съмнения за злоупотреби. Един от тях, Йоаким Кус от групата "Идентичност и демокрация", изрази очакване, че у нас нищо скоро няма да се промени, защото хората нямат желание, и че дори главният прокурор след три години ще бъде същият. Може ли да се окаже прав?
Българският народ при три поредни избора през предходната година много ясно гласува по няколко въпроса. Единият беше Борисов да не управлява повече България, а другият - за по-добра съдебна система и за оставката на Гешев. Не бих могла да се съглася, че българският народ няма воля за това.
Това, което трябва да свършат политиците, е да не предават българския народ и да изпълнят мандата, с който са пратени да управляват. Така че българският народ има воля. Задължение на политиците и на управляващите е да намерим начин да изпълним тази воля.
Към настоящия момент като министър на правосъдието последователно прилагам всички правомощия, които ми предоставят Конституцията и законът, за да поставям на масата конкретни нарушения от страна на главния прокурор, които трябва да доведат до неговото предсрочно освобождаване. Всъщност в друга демократична държава това отдавна да се е случило.
Една от важните информации, които получих тези дни и беше потвърдена, е, че случаят "Осемте джуджета" в момента е определен сред т. нар. импакт случаи на ЕСПЧ. Това е една от реформите, които започнаха заради голямата натовареност на съда. Определени случаи, които може да имат съществено значение, да бъдат гледани приоритетно, с повишено внимание. Какво ни говори този случай - както се вижда, само в очите на главния прокурор, на Върховна касационна прокуратура и други представители на прокуратурата, това е един частен спор между членове на едно семейство. Това може да звучи техническо за част от обществото, но от гледна точка как действа правният ред в Европа, е много съществен.
