В четвъртък финландският президент Саули Нинистьо и министър-председателката Сана Марин направиха съвместно изявление, в което призоваха за присъединяване към НАТО "без отлагане". Очаква се документите за присъединяване да бъдат подадени официално следващата седмица.
Швеция се готви да последва примера на Хелзинки, като подаде молба за членство в НАТО следващата седмица. Външната министърка Ан Линде заяви, че Стокхолм ще отчете оценката на Финландия за присъединяването. Очаква се правителството на премиерката Магдалена Андершон да подаде молба още в понеделник.
Според разпространен в петък доклад на шведското правителство,изготвен от министри от правителството и членове на различни парламентарно представени партии, страната би имала полза от членството в Алианса.
Какво ще направи Москва?
В продължение на години страхът да не провокират Москва връзваше ръцете на Швеция и Финландия, коментира в. “Гардиън” в редакционна статия. Мащабното нападение срещу Украйна, водено в момента, накара мнозина да смятат, че няма какво да губят, а руските провали в съседната страна показват, че тя може да не е толкова страшна, колкото се е смятало.
Финландия и Швеция са пресметнали, че Русия е прекалено въвлечена в конфликта с Украйна. Това им дава възможност да предприемат действия за присъединяване към Алианса, смята Андреа-Кендъл Тейлър, изследовател от Центъра за нова американска сигурност.
За разлика от реакцията на Москва в предишни случаи, когато съседна страна опита да се присъедини към НАТО, като Грузия през 2008 г., Москва вероятно ще прибегне към дезинформация, кибератаки и други провокации. Възможно е и Русия да заплаши да спре доставките си на газ за Хелзинки, но относително малка част от финландската енергийна кошница зависи от газа, което означава, че ефектът от подобно решение няма да бъде толкова тежък за Финландия.
Ако помни историята, Русия няма да се опита да започне нашествие във Финландия, съгласен е и консервативният британски в. "Телеграф", който напомня за големия брой жертви, дадени от СССР в Съветско-финландската война от 1939 година. Тази война е оформила финландската отбранителна доктрина и страната има дългогодишен опит с Русия.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков вече заяви, че е прекалено рано да се каже какъв ще бъде отговорът на Руската федерация: “Всичко ще зависи от това в какво ще се изразява този процес на разширяване, доколко ще се придвижва военната инфраструктура, приближавайки се към нашите граници”.
Още в четвъртък Дмитрий Полянски, първи заместник на постоянния представител на Москва в ООН, предупреди, че присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО и разполагането на подразделения на Алианса на тяхна територия може да направи тези страни потенциални военни цели за Русия, пише агенция “УНН”. Той направи това изявление в интервю за британското онлайн-издание UnHerd News. За Кремъл НАТО е враг, така че с включването си в пакта те се превръщат от неутрални страни в част от врага, подчерта дипломатът.
Дмитрий Медведев, руският експрезидент, който днес заема поста заместник-председател на Съвета по национална сигурност, отправи остри критики срещу вероятното разширяване на НАТО. "Страните от НАТО, които доставят оръжие на Украйна, обучават войските да използват западна техника, изпращат наемници, както и ученията на страните от Алианса в близост до нашите граници, увеличават вероятността от пряк и открит конфликт между НАТО и Русия", предупреди той в Телеграм. "Подобен конфликт винаги носи риска да прерасне в истинска ядрена война", добави Медведев.
Руското външно министерство от своя страна заяви, че Русия "ще бъде принудена да предприеме ответни стъпки, както от военно-техническо, така и от друго естество, за да спре нарастващите заплахи за националната си сигурност". Руските дипломати обвиниха НАТО, че се опитва да създаде нов фланг, за да заплашва Русия и предупредиха Хелзинки, че трябва да има предвид "отговорността и последствията от подобно решение".
Какви точно ще са последствията?
Руският военен експерт Иван Коновалов, директор на Фонда за съдействие на технологиите на XXI век, присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО няма да промени особено баланса в региона. “Швеция винаги е била фактически страна от НАТО”, обясни той. От своя страна Хелзинки, дори в случай на присъединяване към Алианса, ще се постарае да избегне изостряне на отношенията с Москва. С тази цел те няма да позволят разполагане на инфраструктура на пакта на своя територия, смята той. “Защото те прекрасно знаят колко рисковано е това в отношенията с Русия”, подчертава военният експерт.
Програмният директор на клуб “Валдай” Иван Тимофеев от своя страна обаче смята, че присъединяването на двете страни към НАТО е еднозначно лоша новина за Русия. "Отношенията между Русия и НАТО имат конфронтационен характер, разширяването на Алианса е контрапродуктивно от гледна точка на безопасността на Русия", отбелязва той. "Непосредствената граница между Русия и НАТО ще се увеличи с над 1200 км. И става дума не за някакви незначителни страни, а за доста богати държави", чиито въоръжени сили, макар и не най-големите, със сигурност не ги правят зависими от други за сигурността си. Членството на скандинавските страни в НАТО вероятно ще доведе до увеличаване или поне преразпределяне на руския военен бюджет. “Всяка промяна в близост до държавните граници изисква съответни решения. Тези решения изискват съответни разходи”, подчерта той.
Още по-песимистична е оценката на Игор Истомин, доцент от катедрата за приложен анализ на международните проблеми в МГИМО. Присъединяването на двете скандинавски страни в НАТО създава по-неблагоприятна ситуация, отколкото в годините на Студената война, заяви той пред "Лента". По време на Студената война имаше група от страни, запазващи неутралитет между блоковете. "При все че материалните им възможности бяха несъпоставими с тези на конкуриращите се блокове, те изпълняваха полезни функции, като даваха възможност за предаване на някои чувствителни сигнали или организиране на контакти", подчерта той. Но с присъединяването си към НАТО Швеция и Финландия губят неутралитета си, с което списъкът от подобни страни намалява.
Не само това, но и страните, запазващи неутралитет, в момента на практика действат в руслото на западната политика, присъединявайки се към санкциите срещу Русия. Това премахва един от малкото предпазители пред конфронтацията, смята руският политолог.
Ще бъде ли приемането безпроблемно?
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън работи за изясняване на позицията на Турция по отношение на желанието на Финландия и Швеция да кандидатстват за членство в НАТО, съобщи в петък говорителката на Белия дом Джен Саки, цитирана от Ройтерс. По-рано същия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че не е възможно Турция, която е член на НАТО, да подкрепи плановете на Швеция и Финландия да се присъединят към пакта, като се има предвид, че скандинавските страни са "дом на много терористични организации".
До какво ще доведат тези преговори, предстои да видим.
В заключение...
Независимо от всичко, ясно е едно: решението на руския президент Владимир Путин за нахлуване в Украйна беше взето под влияние на заблуди, една от най-големите от които беше, че това ще отслаби НАТО. Вместо това Алиансът е по-единен от всякога и се готви да приеме страни, които не се присъединиха дори в разгара на Студената война, отбелязва в. “Уолстрийт джърнъл”.
Elpaso