Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и "Продължаваме Промяната" сред всички имащи право на глас запазва паритет, макар че сред твърдо настроените към гласуване електорати картината е различна и "ножицата се отваря" в полза на ГЕРБ, при ръст на "Възраждане", както и при добър старт на новата партия на Стефан Янев "Български възход".
Наблюденията са от месечното издание на Политическия и икономически индекс - независимото ежемесечно изследване на "Галъп интернешънъл". Проучването е проведено сред 805 пълнолетни българи, между 29 април и 6 май 2022 г., чрез пряко интервю "лице в лице" сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.
Сред общите нагласи на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13,9%) и "Продължаваме промяната" (13,4%). ДПС (7,4%) и "Възраждане" (5,4%) са следващите в класацията, БСП е с 4,9%, а "Има такъв народ" - 4,8%. Около 4-процентната бариера са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и "Демократична България" (3,7%).
Партията на Янев обаче все още е частично непозната, коментират анализаторите. "Демократична България" пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решили да гласуват. След тях идват ВМРО, "Изправи се, България" и други. 35% казват, че не биха гласували.
Според проучването, най-харесваната фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46,4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%). Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка, отбелязват от "Галъп".
Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно, още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори, коментират анализаторите. Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка искат 35%, но други 41,1% не искат. Останалите се колебаят. Новите избори пък продължават да отблъскват - 24,3% ги искат, но 44,1% не искат. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя „оставка“, и по показателя „предсрочни избори“ обаче, „ножиците“ се свиват с времето в негативна за властта посока, коментират анализаторите.
По най-важната тема в момента – войната в Украйна, 47,1% заявяват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин в Украйна. На обратната позиция са 28,6%. Останалите се колебаят.
По темата „Северна Македония" не се наблюдава промяна, посочват от "Галъп". Общественото мнение у нас за пореден месец през тази година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС, но само при изпълнение от страна на Скопие на договора между двете ни страни, срещу мнението, че Скопие трябва да получи нашата подкрепа без условия. По традиция, има и осезаем дял (10,7%), които дори биха се съгласили България въобще да не допуска Северна Македония – при никакви условия. На въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Северна Македония или първо уреждането на двустранните ни отношения, съотношението е 6,4% срещу 69,7%.
