Ако някой ви каже, че семейството няма никаква роля и всичко е до среда, жестоко се е объркал. Разбира се, средата в един момент е силно определяща, особено в тийнейджърския период, когато родителите рязко спрат да бъдат авторитет (за щастие, не за дълго). Но ако човек носи у себе си стабилна ценностна система, добро възпитание и е израснал в здраво и хармонично семейство, дори средата не може да у повлияе пагубно, поне в повечето случаи.

Затова е много важно как подхождат родителите към децата си

Ако сте родител на малки деца, израснал през 80-те години, вероятно вече ви прави впечатление по-особените тенденции във възпитанието на младите родители, по-специално на майките. Защо все майките са на мушката – ами защото те оказват най-голяма роля във формирането на самосъзнанието на детето, а и защото те му посвещават повече време.

Повечето майки и родители като цяло днес бдят над децата си като орлици. Какво лошо има в това, ще попитате. Всеки родител иска да се грижи за детето си, ще кажете. И ще бъдете прави. Ако тази криворазбрана грижа не се беше изродила в нещо съвсем различно обаче! Никой няма право да прави забележка на детето. Никой няма право да се меси във възпитанието. Бабите и дядовците рядко са някакъв авторитет. Учителите обикновено са виновни за слабата оценка или забележката в дневника. С тях трябва да се разправяме и да заплашваме, а не да уважаваме.

Да не би майките на 80-те и 90-те години да не са обичали децата си? Или да не са искали най-доброто за тях? Но тогава размахан пръст от съседката или забележка от учителката имаха своето продължение от задължително мъмрене от родителя. Днес нещата са някак наопаки.

Младите родители по-често се интересуват от тоалета на дъщеря си за бала (чието избиране обикновено започва около две години преди самото събитие и нерядко дори се теглят кредити, за да се превърне в реалност), отколкото от успеха в училище, от това какви ценности са възпитали у нея, в какъв човек се превръща тя.

Пръскането на луди пари в попфолк клубовете и кючеците по пилони в оскъдни дрехи и полутрезво състояние са още една тъжна линия от действителността.

Подрастващите днес знаят наизуст всички текстове на песните Галена, Малена, Елена, Селена и всички други „ени“, но не могат да научат едно стихотворение и вкупом с родителите се оплакват колко тежки били матурите.

Съвременните девойки имат перфектен маникюр, изкуствени мигли, ботокс в устните, скъпи дрехи, телефони най-последен модел и на всичкото отгоре често са възпитавани така, че да търсят мъж, който да ги издържа. Сякаш това би било най-високото постижение в живота. Много е тъжно, когато момичето расте с усещане не за предстояща житейска реализация, а за търсене на подходящия мъж, който да може да й осигури материалните блага, за които мечтае.

За бога, къде отидоха ДЕЦАТА ни?

Съвременните деца са свикнали да получават това, което искат, без особени усилия. Независимо колко заможни са родителите, те просто искат на всяка цена да осигурят на рожбата си най-хубав смартфон, таблет, пари за маникюрист, фризьор, козметик… И ако на една девойка на 18 й се полагат подобни материални притежания и грижа за външния вид, интересно какво друго да очаква от бъдещия си съпруг.

Само че по този начин се създава една порочна линия, която ще бъде продължена и от децата на тези деца.
В желанието си да осигурим най-доброто, всъщност даваме възможно най-лошото на децата си, на дъщерите си – не ги учим да бъдат дами, да уважават себе си, да не са склонни да си дават телефона на първия младеж, който ги е почерпил, да не се интересуват от скъпи коли и високи скорости, да не си мислят, че нищо лошо не може да им се случи и са безсмъртни.

Ако в днешно време преобладават мухльовците, то и така наречените кифли не са изключение. Тези начини на съществуване и възприятие на света се превръщат в норма, а не в изключение.

Момичето започва да осъзнава себе си като жена не на 18, нито на 35, а още на 3 години. Това означава, че на тази крехка възраст вече би трябвало да знае някои основни правила в общуването. На тази възраст у момичето трябва да се възпитава чувство на отговорност и съзнание за последствия от действията. Докато си затваряме очите и възприемаме децата си за нашите бебета, които са още малки и не искаме да ги натоварваме с никакви отговорности, у тях започват изкривявания в психическото развитие, които биха могли да имат сериозни последствия.

А що се отнася до родителите, фрази като „Не ми задавай излишни въпроси!“, „Защото така казвам!“, са толкова вредни, колкото и ако изобщо не си мърдате пръста по въпроса за възпитанието на детето си. Такъв тип изрази водят до развитието на социопатична личност. Говорете с детето, обяснявайте му, карайте го да мисли, да разсъждава, да развива усета си за причинно-следствените връзки.

Ако постоянно изискваме от мъжете да бъдат мъже, да постъпват мъжки, да се държат кавалерски, то нека им осигурим и дамите, които да заслужават това.

Разбира се, има и други млади хора. Познаваме много такива, които ни връщат вярата и ни карат да се гордеем, че живеем в едно време и един свят. Дано те имат силата да воюват с пошлостта и „криворазбраната цивилизация“ и да възпитат на свой ред деца, които да бъдат достойна и светла част от обществото ни.