Може би най-сложната граница в света е разположена върху тясна лента от велосипедна пътека. Историята ѝ ни разказва за регион, който някога е бил бойното поле на Европа, и област, където култура и геополитика се пресичат.
Велосипедният маршрут следва железопътна линия от 1899 г., наречена Vennbahn или Fens Railway, която свързва град Аахен, Германия, с Люксембург. Построена от германската Пруска държавна железница за превоз на въглища, желязо и стомана, железницата стимулира индустриалния растеж и просперира през Първата световна война, когато се използва за превоз на военни доставки.
Когато военните действия приключват, Версайският договор от 1919 г. присъжда на Белгия оспорваната германска земя, заедно с железопътната линия и релсите, които я свързват.
Това включва 28-километров коридор, който оставя няколко части от германска земя напълно откъснати от останалата част на страната. Една част е анексирана от Белгия и по-късно върната на Германия през 1958 г., но пет други остават като анклави - територия, напълно заобиколена от друга територия.
Днес един от анклавите, създадени от Vennbahn, обхваща само около 15 декара и се състои от една ферма. Други включват малки градове или части от села, като най-големите обхващат около 18 декара.
В края на ХХ век трафикът по някога важната железопътна линия замира, като група ентусиасти се опитва за кратко да управлява туристическа железопътна линия. Но през 2013 г. тя заживява нов живот, когато е превърната в 125-километрова павирана велосипедна алея, простираща се през Германия, Белгия и Люксембург.
Сега велосипедисти идват от цяла Европа, за да карат покрай средновековни градове, природни резервати и мъгливи земеделски полета, "разчленени" от вековни живи плетове. Те не спират да се чудят и на абсурдната граница, която преминават навътре и извън нея. Но местните рядко обръщат внимание.
Кристиан Щруц, банкер, който живее в Германия, казва, че не се регистрира, че напуска страната си, за да се отбие в ресторанта Nicki's Imbiss, в немскоезичната Източна Белгия. "Това е много нормално за нас. Но всъщност е лудост да пресичаш границата за пържени картофи."
Всъщност животът като цяло протича гладко през международните граници, до голяма степен благодарение на Шенгенския договор, който, откакто е приложен през 1995 г., премахва повечето вътрешни европейски гранични проверки. В един район немски автобус спира на белгийска улица, за да вземе пътници. В друг пощальон трябва да минава през Белгия всеки ден, за да стигне до германско подразделение с малки домове и да им остави пощата.
Днес границата е широко отворена и единствената индикация, че влизаме в друга държава, може да бъде лесно пренебрегнат уличен знак. От време на време отстрани на Vennban от плевелите стърчи бетонен маркер, отбелязан с B от едната страна и с D - от другата, съкращения за Белгия и Германия. Но най-сложната граница е един малък участък, където от международно пътуване ни деля само няколко крачки ни.
След като излезем от белгийския ресторант Nicki's Imbiss и се слезем от тротоара, напускаме Белгия и се намираме в Германия, за да стигнем до Vennbahn, където се връщаме отново Белгия. Там пък се намира крайпътен ресторант, който получава електричество и вода от Германия, въпреки че бизнесът е регулиран и лицензиран от Белгия. Други собственици на кафене пък живеят още 200 метра по-на изток, но там пък вече е Германия, разказват от BBC.
