В последните дни температурите са рекордно високи, а усещането е сякаш живеем в пустиня, дори да сме в голям град (и най-вече тогава). 

Непрекъснато чуваме предупреждения да не излизаме навън, ако нямаме спешна работа, да се пазим от слънцето, да пием много вода и да носим леки дрехи. А ако ги пренебрегнем, само след няколко минути на жегата вече съжаляваме за това.

За ефекта на високите температури върху организма ни си има научни обяснения, с които е добре да сме наясно, защото не е никак за подценяване - понякога дори може да се стигне до животозастрашаващи ситуации.

С нагряването на организма кръвоносните съдове се разширяват. Това води до понижаване на кръвното налягане и кара сърцето да работи по-усилено, за да успее да изпомпва кръвта до всяка част от тялото. 

В същото време обилното изпотяване води до загуба на течности и соли и така се нарушава електролитният баланс в организма.

Това, в комбинация с пониженото кръвно, може да доведе до симптоми като виене на свят, гадене, припадане, объркване, мускулни крампи, главоболие, умора. А ако границите на кръвното налягане паднат прекалено ниско, това увеличава сериозно риска от сърдечен удар.

Телата ни реагират по този начин на жегата, защото се стремят да поддържат основна температура от около 37,5°C, независимо дали навън е снежна виелица или има гореща вълна.

При тази вътрешна температура организмът работи най-добре, но когато градусите навън са високи, той полага много повече усилия, за да я поддържа. Част от тях са именно разширяване на кръвоносните съдове в близост до кожата, за да се охлади, както и усилване на изпотяването, което драстично увеличава загубата на топлина от кожата.

Най-често тези механизми за справяне с жегата успяват да ни охладят в рамките на половин час. В това време е добре да сме на хладно място, да пием много течности и кожата ни да е мокра. Но ако дотогава не усетим подобрение, значи вероятно става дума за топлинен удар и е добре да потърсим медицинска помощ, съветват от BBC.