Всички знаем, че любовта понякога е нелогична. Привързваме се към хора и предмети, просто защото същите ни дават определена емоция. А когато приятели ни казват, че изборът ни е неправилен, обикновено резултатът е точно обратният - привързваме се още повече.
Така се случва и с колите. Иначе нямаше да има луди фенове на Лада например. Британското издание Autocar публикува списък с примери за автомобили от близкото минало, които намираме за противоречиви. Те имат своите недостатъци, но въпреки това хората ги харесват.
Alfa Romeo 166 (1998 г.)
Която и Alfa Romeo да бяхме сложили в този списък, нямаше да сбъркаме. Моделите на италианската компания са пълни с недостатъци, най-вече технически, което обаче не успява да попречи на страстта в тях да заплени хиляди по целия свят.
Според мнозина притежаването на 166 е мазохистично начинание, заради множеството проблеми, които преследват модела още от самото му излизане на пазара. В резултат на това той така и не успява да си съперничи истински с основните си конкуренти, а продажбите му са крайно незадоволителни. И все пак това е чистокръвна и красива Alfa, която бихме притежавали.
DeLorean DMC-12 (1981 г.)
Когато стане въпрос за нереализиран потенциал, малко коли ни разочароват повече от DeLorean. Eмблематичният модел има средно разположен V6 двигател, външни панели от неръждаема стомана, футуристични механизми на вратите и какво ли още не, което би трябвало да е рецепта за успешен автомобил. Оказва се, че цялостната сглобка е толкова некачествена, че накрая човек получава кола с неработещи адекватно врати, посредствено пътно поведение и незадоволително управление.
Производството е спряно само след година, но главната роля на автомобила във филмовата трилогия "Завръщане в бъдещето" му отрежда титлата на автомобилна икона.
Ford EcoSport (2013 г.)
Европейският клон на Ford рядко представя радикални модели. Повечето коли на компанията са универсални и балансират умело, за да привлекат възможно най-много клиенти. Но не и EcoSport, който за известно време беше черната овца в семейството.
Въпреки множеството критики, които отнесе, EcoSport изглежда свежо и забавно, а след няколко фейслифта, особено на интериора, смеем да кажем, че много се приближи до това да бъде желан автомобил.
Ford Escort Mk5 (1990 г.)
Преди появата на Mondeo през 1993 г., моделите на Ford се купуваха с разум, а не със сърце. Когато през 1990 г. на пазара излиза петото поколение на Escort, моделът е съсипан от автомобилните журналисти, които са разочаровани от недобрата динамика, липсата на рафинираност, скучния външен вид и скромното вътрешно оборудване.
Въпреки това, множество клиенти се влюбиха в Escort, заради добрата му цена, пъргавите Zetec двигатели и дигиталното табло, което моделът получава в някои от версиите си. А фенската база на "горещия" Escort RS2000 е активна и днес.
Isuzu Piazza Turbo (1981 г.)
Истината е, че Isuzu не е сред първите марки, за които се сещаме, когато говорим за желани автомобили, но когато към името на модела е прикачена думата Turbo, вниманието ни винаги е привлечено. Piazza Turbo се появява на бял свят още през 1979 г. като концепт на известния италиански дизайнер Джорджето Джуджаро. Производството стартира през 1981 г., но автомобилът така и не се налага на пазара, заради платформата на Opel Kadett, която ползва, както и заради високата си цена.
През 1987 г. се появява фейслифт, с който дебютира и ново окачване, настроено от Lotus. Това обаче не е достатъчно, за да привлече солиден интерес към Piazza Turbo, но именно факта, че е много рядък, днес прави моделът интересен и желан от отбран кръг хора.
Jaguar E-Type S3 (1971 г.)
Оригиналният E-Type от 60-те е митичен автомобил с елегантни линии, впечатляващ двигател и изтънчено управление. И именно заради това, мнозина изпадат в недоумение как Jaguar успяват да развалят нещо толкова добро с премиерата на новата версия на модела, наречена Series 3.
Голям, тежък и масивен, Е-Type S3 няма харизмата и деликатността на своя предшественик. От друга страна, американците го обожават заради неговия гигантски V12 двигател. Много европейци също развиват привързаност към модела, особено ако са такива, които търсят не толкова спортен автомобил, а такъв за дълги пътувания.
Mercedes ML (1997 г.)
Първият ML се появява в момент, в който Mercedes страда от липса на високо качество на изработката на своите модели. В резултат на това, общо взето всичко, което може да се обърка, се обърква в първия ML. Клиентите се оплакват от несиметрични фуги между панелите, падаща боя, разпадащи се детайли, проблеми с електрониката, както и сериозни механични дефекти.
Но това не спира първия SUV на Mercedes да се продава много добре. Хомогенният дизайн се харесва на мнозина, както и поостарялата концепция за купе, монтирано върху шаси, което прави ML доста способен джип извън пътя. Това е и първият модел на Mercedes, който се произвежда в завода на компанията в Алабама.
MG Maestro Turbo (1989 г.)
Maestro не е точно атрактивен автомобил, но когато добавим турбо двигател със 152 к.с., ускорение до 100 км/ч за 7 секунди и максимална скорост от 210 км/ч, нещата рязко стават по-интересни.
Въпреки това, мощността на колата не е съобразено инженерно с окачването и платформата ѝ, което означава, че рискът от излитане от пътя при рязко подаване на газ е голям. Но какво пък, Maestro Turbo е от колите, които заради своята рядкост вече са обект на желание от страна на колекционери.
Reliant Robin (1973 г.)
Eдин от най-шантавите британски "автомобили" - Reliant Robin, има скромен двигател, три гуми, пътното поведение на лодка, която във всеки момент може да се обърне, както и доста спорна естетика.
Въпреки това, тази кола може да се кара с книжка за мотоциклет, изключително лесна и евтина е за поддръжка. А трябва и да признаем, че има своето очарование и съответно място в този списък.
Renault Twizy (2012 г.)
Повече ATV, отколкото истински автомобил, Renault Twizy е електромобил без странични прозорци и с пластмасови седалки. Вътре могат да влязат двама, като позицията им е един зад друг.
Не звучи особено привлекателно, но Twizy има много качества. Като например това, че е супер различен от всичко наоколо. Тази кола привлича повече внимание от червено Ferrari. Освен това е напълно електрическа и е перфектна за града. До момента, в който не завали или не свърши заряда в батерията, който стига за около 50 километра.
Smart Roadster (2003 г.)
Приемаме Smart Roadster като минималистична спортна кола. Тя има 700-кубиков средно разположен двигател, атрактивен външен вид и качество, гарантирано от Mercedes.
Успешната рецепта обаче се разваля от доста шумна скоростна кутия и проблеми с надеждността и разходите по поддръжката. И въпреки това изглежда примамливо.
Suzuki Jimny (1998 г.)
Jimny е любимото ни малко джипче. С него получаваме всичко, от което реално се нуждаем - високопроходим автомобил на добра цена и с оборудване, което покрива само най-необходимото.
За съжаление, интериорът е доста скучен, пластмасов и сив, а купето е миниатюрно, което прави колата не особено практична. И все пак кой би отказал кола, която се казва Jimny.
Трабант (1957 г.)
Всичко, свързано с Трабант, е обект на подигравки, освен може би външния му вид. Качеството на сглобката е потресаващо, пътното поведение и мощността също. Атмосферата вътре е толкова спартанска, че дори няма стрелка за нивото на бензина в резервоара. Вместо това трябва да слезете, да отворите предния капак и да бръкнете с пръчка в резервоара, за да разберете колко още гориво имате.
И въпреки това, по наше мнение това е изключително чаровен автомобил, на който дължим много. Поддържа се с подръчни материали, икономичен е и не гние, понеже външните му панели са направени от дуропласт, а не от ламарина.