Българо-македонската историческа комисия постигна историческо съгласие и излезе с препоръки за 5 общи чествания на исторически личности и за промени в учебните програми по история и в двете държави. В документа македонските историци на практика се отказват от  част от досегашната си историческа версия, която изключваше българския характер на общите за двете държави основополагащи исторически личности. Петте личности, които ще се честват заедно между двата народа, са:

Св. св. Кирил и Методий, учениците им - Св. Климен Охридски и Св. Наум Охридски, и цар Самуил. 

В частта за солунските братя пише, че "делото на Св. св. Кирил и Методий съхранено и развивано в книжовните центрове Преслав и Охрид, които тогава се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа". Досега македонската история твърдеше, че Охридската книжовна школа имала "опозиционен характер" на българската държава.

В препоръките за учениците им също се подчертава ролята на българската държава. За свети Климент Охридски - че след Великоморавската мисия на св. Климент той е потърсен от "средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа". През 893 г. "по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ".

В частта на препоръката на Съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие за Самуил пише:

"Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония." 

Въпросът за цар Самуил беше един от трудно решимите между двете страни.

В документа, който първо беше разпространен от БНТ, има препоръки за учебната програма в двете страни. За България петте точки се отнасят за учебниците в 5 клас и най-общо предлагат включването на по-широк регионален контекст и прецизиране на термини, като вместо "български земи", да се употребява „днешни български земи“ в периода на античната история.

В учебниците за 6 клас по история в Македония се предлага да отпаднат внушенията за приемственост между антична Македония и съвременната Македонска държава, тъй като "съдържат исторически анахронизъм". Внушенията за институционална приемственост между мисията на Апостол Павел и средновековните църковни структури на територията на днешна Северна Македония, са неоснователни, пише още в препоръките. 

Препоръките не са задължителни и се отнасят до структурни несъответствия в учебниците, фактологични грешки, как са представени определени географски региони в учебниците, защото има пропуски и в двете образователни системи, обясни пред македонската секция на ДВ съпредседателят на комисията Драги Георгиев. 

„Те не засягат проблемите на идентичността, те са по-скоро насочени към избягване на митологизирането на античния период в образованието и на двете страни и към избягване на националната перспектива на днешните държави в античността и смятаме, че по този начин учебниците и в двете държави ще бъдат подобрени“, каза Георгиев.