Интровертите са по-подготвени за индивидуални занимания, които включват възможност за себеизразяване и творчество.

Ориентирането в свят, създаден за екстровертни хора, може да бъде уморително за тези, които са по-интровертни по природа.

Тъй като за преживяванията на интровертите се говори по-малко, мнозина твърдят, че не ги разбират, но те със сигурност се разбират помежду си.

Ситуации, в които много хора се ориентират лесно, понякога са непосилни за хората с по-интровертна природа. Стереотипът е, че шумните и претъпкани партита са твърде импулсиращи, което е вярно, но интровертността е нещо по-дълбоко от дискомфорта от големите тълпи.

Социалните медии са изпъстрени с мемета и видеоклипове, които се забавляват с някои от най-често срещаните преживявания на интровертните. А ориентирането в свят, създаден за хора, които са по-екстровертни и общителни в социално отношение. е стресиращо за интровертните хора.

Ето 10 сценария, които носят радост и утеха на много интроверти:

1. Автоматични врати или врати, които остават отворени. Това може да изглежда странно, но тези, които се натоварват от незначителните, двусмислени социални взаимодействия, ще го разберат. Какво се случва, когато си твърде далеч, за да задържиш вратата, без да изглеждаш глупаво, и същевременно достатъчно близо, за да се почувстваш невежлив, ако я оставиш да се затвори? Това са мисли, които измъчват умовете на много интровертни хора, докато се борят да се ориентират в този свят. Или, ако си в ролята на човека от другата страна, автоматичните врати позволяват да избегнеш неловките положения, когато някой държи вратата и не искаш да изглеждаш невежлив, но и не ти се иска да спринтираш към вратата. Понякога е много по-лесно просто да има врата, която да се отваря пред теб, за да се избегне това неловко суетене с вратата.
2. Празни асансьори. Няма нищо по-хубаво от онова успокояващо чувство, когато асансьорът спре, вратите се отворят и малкото помещение е приятно празно. Липсата на светски разговори за близкото бъдеще носи въздишка на облекчение. 45-секундното пътуване може да се усети като часове, ако има вътре друг човек. Трябва ли да коментирам времето? Може би трябва да  направя комплимент за облеклото му? Може би просто ще се преструвам, че съм погълнат от телефона си.
3. Цял следобед и вечер без абсолютно никакви планове. Докато нашите по-общителни връстници може да са отегчени от тази идея, интровертите са развълнувани от мисълта, че нямат никакви планове и цяла вечер могат да правят разни непланирани неща. Според неотдавнашно проучване, което изследва точно това, "екстровертите имат по-активна система за възнаграждение на допамина", което ги прави по-способни да понасят социални ситуации, които обикновено биха изтощили интровертните им връстници. (Granneman 2020).
4. Срещи в Zoom формат вместо в личен контакт. т. Не се налагат светски разговори с хората около нас преди началото на срещата? И никакво задължително задържане за светски разговори след нейния край? Да! Интровертите често се изтощават от светските разговори. Повърхностните разговори могат да им се сторят досадни, банални и дори уморителни. И все пак хората, които са по-общителни в социално отношение, обикновено не се уморяват от това задължение. "В повечето случаи те просто не усещат същото ниво на умствена и физическа умора", (Granneman 2020).
5. Дъждовни дни. Има нещо толкова успокояващо в това да имаш извинение да останеш вътре и да се занимаваш със самостоятелни дейности, без да се чувстваш виновен.
6. Когато продавачите ви оставят да разглеждате, без да ви говорят или да се опитват да ви продадат нещо. Това е толкова хубаво.
7. Когато някой изпраща текстови съобщения, вместо да се обади. Още по-добре, ако е необходимо обаждане, то се придружава от текст, в който се обяснява защо е необходимо обаждането. Вместо просто "Обади ми се, когато можеш", което предизвиква шокова тревожност у много хора, текстът, обясняващ за какво е обаждането, помага да се намали неизбежното премисляне, което се случва преди да се стигне до телефона. По тази причина много интроверти се страхуват от смс-и като "Какво ще правиш в събота?". Защо? Ще се омъжваш ли? Имаш нужда да ти помогна да се преместиш? Имам нужда от подробности!
8. Вечери в ресторант, вместо в нечия къща. Когато се срещате на неутрално място, е по-лесно да разберете кога приключва мероприятието и следователно е по-малко неудобно да си тръгнете. В дома на някого съществува онова задължение да се задържите и да говорите след вечеря, от което много интроверти се страхуват.
9. Кихането насаме или без някой да ви благослови с "наздраве". Само на мен ли ми се струва, или това е много странно? Защо не, когато кашлям? Или при оригване? Причината е ясна, но все пак намирам за странно и натрапчиво това, че някой слуша и реагира на телесните ми функции, а аз съм длъжен да отговоря с "благодаря". Може би именно този задължителен елемент е странен за много от нас, които сме обърнати към себе си.
10. Когато дадено събитие или друг план се отменя. Ах... онова чувство на облекчение, когато видите думите: "Съжаляваме да ви съобщим, че за съжаление събитието тази вечер се отменя".

Granneman, J. (2020). Why Do Introverts Love Being Alone? Here’s the Science. https://introvertdear.com/news/introverts-alone-time-science-marti-olse…. Accessed 9/4/2022.

10 Scenarios That Make Introverts Happy, Kaytee Gillis, LCSW-BACS, Psychology Today