Сигурно сте чували упрека, че първо правите, а после мислите. Е, точно така е - съзнанието се намесва след половин секунда.
Съзнанието е вашето осъзнаване за себе си и света около вас. Това съзнание е субективно и уникално за вас. Но всичките ви решения и действия всъщност са взети несъзнателно.
Изследовател от Chobanian & Avedisian School of Medicine в Бостънския университет разработи нова теория за съзнанието, обяснявайки защо се е развило, за какво е полезно, кои разстройства го засягат и защо диетата (и устояването на други желания) е толкова трудно.
"Накратко, нашата теория е, че съзнанието се е развило като система за памет, която се използва от нашия несъзнателен мозък, за да ни помогне гъвкаво и креативно да си представим бъдещето и да планираме съответно", обяснява авторът Андрю Бъдсън, доктор по медицина, професор по неврология.
"Напълно новото в тази теория е, че тя предполага, че не възприемаме света, не вземаме решения или не извършваме действия директно. Вместо това правим всички тези неща несъзнателно и след това - около половин секунда по-късно, съзнателно си спомняме, че ги правим."
Бъдсън обясни, че е разработил тази теория заедно със своите съавтори, философа д-р Кенет Ричман от Масачузетския колеж по фармация и здравни науки и психолога д-р Елизабет Кенсингър от Бостънския колеж, за да обясни поредица от феномени, които не биха могли да бъдат лесно разбрани с досегашните теории за съзнанието.
"Знаехме, че съзнателните процеси са просто твърде бавни, за да бъдат включени активно в музика, спорт и други дейности, където се изискват рефлекси за части от секундата. Но ако съзнанието не участва в такива процеси, тогава е необходимо по-добро обяснение за това какво прави съзнанието", казва Бъдсън, който също е шеф на Когнитивна и поведенческа неврология, зам.-началник на Щаба по образованието и директор на Центъра за транслационна когнитивна невронаука към Бостънската здравна система по въпросите на ветераните (VA).
Според изследователите тази теория е важна, защото обяснява, че всичките ни решения и действия всъщност са взети несъзнателно, въпреки че се заблуждаваме, че сме ги направили съзнателно. И така, можем да си кажем, че просто ще изядем една лъжица сладолед и следващото нещо, което да разберем, е, че кутията е празна, защото нашият съзнателен ум не контролира нашите действия.
"Дори нашите мисли обикновено не са под нашия съзнателен контрол. Тази липса на контрол е причината, поради която може да имаме затруднения да спрем потока от мисли, преминаващ през главата ни, докато се опитваме да заспим, а също и защо да се внимава е трудно", добавя Бъдсън.
Бъдсън и неговите съавтори считат редица неврологични, психиатрични заболявания и състояния за разстройства на съзнанието, включително болестта на Алцхаймер и други деменции, делириум, мигрена, шизофрения, дисоциативно разстройство на идентичността, някои видове аутизъм и други.
И накрая, техният документ предоставя пътна карта за това как клиницистите, преподавателите и хората могат най-добре да подобрят поведението си и да придобият знания, като използват клинични и образователни методи, които могат да бъдат ефективни при оформянето както на съзнателния ум, така и на несъзнателния мозък.
С по-нататъшно изследване тази работа може да позволи на пациентите да подобрят проблемното поведение като например преяждане, да ни помогне да разберем начините, по които мозъчните структури поддържат паметта, и дори да предостави поглед върху философските въпроси около свободната воля и моралната отговорност.
Тези открития се публикувани онлайн в Cognitive and Behavioral Neurology (Когнитивна и поведенческа неврология).
Andrew E. Budson et al, Consciousness as a Memory System, Cognitive and Behavioral Neurology (2022). DOI: 10.1097/WNN.0000000000000319
