Социалният психолог д-р Пламен Димитров и социалният антрополог доц. Валери Личев анализираха за БТА артистичните прояви, към които прибягнаха някои кандидат-депутати в отминалата предизборна кампания и които станаха достояние на избирателите най-вече чрез социалните мрежи. Според двамата експерти някои претенденти за парламента са заложили на артистични умения и шоу във вялата предизборна кампания, но без особена полза.
Например, бившият премиер и съпредседател на “Продължаваме Промяната“ Кирил Петков танцува латино в центъра на Бургас, а Тома Биков от ГЕРБ свири на електрическа китара и пее “Не остарявай, любов“ с политическо послание към опонентите си. Лидерът на “Възраждане“ Костадин Костадинов и съпартиецът му Цончо Ганев пеят в колата "Кога зашумят шумите“. Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, пусна нова песен, както и лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов с “Ку-ку бенд“.
Нужни са ни истински лидери, а не шоумени, коментира д-р Пламен Димитров, социален психолог, екзистенциален терапевт, който преподава "Отговорно и устойчиво лидерство" в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Той отбелязва, че в отминалата скоро кампания отделни кандидати за депутати от различни политически сили са заложили на шоуто, демонстрирайки различни артистични умения. Това увлечение, по думите му, социалните мрежи бързо са направили по-видимо и коментирано и от официалните изяви на политиците ни "в иначе вялата предизборна кампания".
Необиграните политици, произхождащи от развлекателния бизнес, използват артистичните си умения, докато обиграните правят точно обратното – опитват се да привлекат съмишленици чрез понякога крайно неартистични изяви, коментира доц. Валери Личев от Института по философия и социология на Българската академия на науките.
Според него последната предизборна кампания се е отличавала с вялост и апатичност. Липсваха гръмки агитационни концерти, нямаше безконтролно лепене на плакати, досадни репортажи от срещи с избиратели, дори дебатите бяха предоставени на заместници на лидерите, посочва доц. Личев. По думите му в цялата тази безсюжетност е напълно оправдано търсенето на алтернативни форми и канали за привличане на публичното внимание. Както казва Оскар Уайлд - „има само едно нещо ... по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб", припомня Валери Личев. Според него тази сентенция може да бъде приложена и спрямо българския политически контекст.
Успяха ли с артистизъм кандидатите за парламента да достигнат до хората и помогна ли им за вота
Професионалната ми етика като психолог и психотерапевт не ми позволява да обсъждам конкретното им поведение публично, преди да съм го обсъдил със самите тях, прави уговорка д-р Пламен Димитров. Но общото ми впечатление е, че артистичността (спонтанна или режисирана) на някои кандидати за власт и публични постове не им свърши никаква полезна работа, а и не беше много адекватна в текущата кризисна ситуация в страната ни. А, иначе - народът ни казва: "Никога не е късно да станеш за резил!“, допълва той.
"Ако човек няма какво да каже, той трябва поне нещо да покаже. Самото шоу обаче се нуждае от сюжети. И ако такива липсват, то става безинтересно", коментира доц. Валери Личев. В този контекст той прави обзор на някои пиар акции на български политици.
Според доц. Личев след записите на Сана Марин (премиер на Финландия), краткият клип с танцуващия Кирил Петков изглежда направо скучен. Партнира му красива млада дама, на която след танца той целува галантно ръка – далечен спомен за изгубените аристократични обноски.
Не е такъв случаят с бившия депутат от "Има такъв народ" проф. Андрей Чорбанов, който се проявява на дансинга като солов танцьор на сиртаки, посочва социалният антрополог. Според него танцуващият професор „се е вживял в ролята на актьор, опитващ се да завладее публиката чрез емпатичното ѝ предаване на бликналите у него емоции". Към клипа той е добавил - "политиката е като живота, никой няма да ти повярва, ако не вложиш страст, емоция и познание", но първо, политиката не е солова изява под чужд акомпанимент; второ - сентенцията е валидна по-скоро за сферата на изкуството; трето - цитирането на крилати мисли по памет не е препоръчителна, особено за начинаещи политици, коментира доц. Личев.
Друг пример за дефицит на творческо въображение, според него, е клипът, в който Тома Биков от ГЕРБ поздравява политическите си противници с изпълнението на песента "Не остарявай любов“. От гледна точка на вокално майсторство дуетното изпълнение на Костадин Костадинов и Цончо Ганев от "Възраждане" на песента "Кога зашумят шумите” е значително по-квалитетно, смята доц. Личев. Иронията е, че същата песен е изпълнявана и от Слави Трифонов, отбелязва той.
Новият клип на шоумена Трифонов не допринесе за излъчване на представители от „Има такъв народ“ в 48-ия български парламент, коментира още доц. Личев. По думите му "битките със зомбита", показани в клипа, могат да се приемат като алюзия на политическата ни реалност, но опитите да се превърне шоуто в политика са претърпели пълен разгром.
Според него артистичните способности на бившия и бъдещ депутат от "Продължаваме Промяната" Христо Петров (Ицо Хазарта) не подлежат на съмнение. "В последния си клип той най-сетне успява да се качи на парламентарната трибуна, обръщайки се не само към политическите си противници, но и към онези избиратели, за които участието в политическия живот се свежда до ядене, пиене и псуване пред телевизора. В песента лирическият герой иронично влиза в ролята на „козел отпущения” (жертвен козел), поемайки цялата вина за неблагополучието на държавата", посочва доц. Личев. По думите му въпреки това, песента не можа да донесе втора победа на „Продължаваме Промяната“ в лидерския 25-ти МИР-София, но все пак Христо Петров изпревари по преференции лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Според социалния антрополог фронтменът на група "Хиподил" Светльо Витков също се включи в предизборната борба по артистичен начин с песента си "Машини", която пусна във Фейсбук. Песента започва с интертекстуална препратка (Ю. Кръстева) към стихотворението "Писмо“ на Вапцаров - "Ти помниш ли морето и машините...“, след което лирическият герой преминава към личните си спомени от преддемократичната и демократичната история на България, посочва доц. Личев. "Ретроспекцията му естествено е мрачна – и сини, и червени продължават да мачкат обикновения българин", коментира специалистът и вижда съвпадение с възгледите на Ицо Хазарта.
Изкуството винаги е било велика преобразователна сила благодарение на способността си да отправя послания за промяна на социалната реалност, коментира в заключение доц. Личев. Проблемите настъпват, когато започне инструментализирането му в името на ограничени партийни интереси, смята той.
