С почести мощите на Света Петка влизат в Търново по времето на цар Иван Асен, днес в старата столица няма помен от двата средновековни храма, изградени в нейна чест, каза за БТА д-р Пламен Събев, главен асистент в отдел „Християнско изкуство“ към Регионалния исторически музей във Велико Търново. На 14 октомври се чества паметта на една от най-българските покровителки, отбелязана в официалният патриаршески календар като Света Петка Търновска, защото най-радостно и тържествено нейните мощи са били приети в стропрестолния град Търново и тя е провъзгласена за покровителка на средновековната българска столица.
В трудните времена през 1231 година, когато Византия е разпокъсана, цар Иван Асен, водейки битки и умела дипломация, успява да разшири България и да я превърне в една от най-мощните страни на Балканите. Именно през тази година той пренася мощите на Св. Петка в Търново с тържествена процесия, водена от Преславски епископ, назначен специално за тази мисия. Той се справя блестящо, изважда мощите от Епиват и осигурява безпрепятственото им транспортиране до Царевград Търнов, разказа изкуствоведът.
Как е била посрещната процесията описва Св. Патриарх Евтимий в житието за Света Петка Търновска. „След като измина франкските владения и стигна в своята страна, всички из околността се притекоха и със свещи, кадила и благовонни масла проводиха ковчега на преподобната до славния и царстващ град Търново. А когато узна за това, благочестивият цар Иван Асен излезе из града със своята майка, царица Елена, със своята царица Ана и с всички свои велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василий с целия църковен клир; с тях беше и безчислено множество народ. Царят и всички, които бяха с него, отидоха пешком на четири поприща от града, за да посрещнат с голяма тържественост преподобната. Като я поеха благоговейно със своите ръце, от душа и от все сърце те я целуваха с любов. Когато пък я донесоха, положиха я в царската църква, където лежи и до ден днешен, давайки различни изцеления на онези, които с вяра и любов се притичат към нейния славен ковчег“, пише Патриарх Евтимий. По неговите сведения мощите са били положени в царската църква, построена непосредствено до Царския дворец на хълма „Царевец“.
Григорий Цамблак е другият велик духовник, който разказва, че когато Царевец пада под турска власт, покорените велможи занесли скъпоценностите на старата столица пред турския султан, известен като Баязид Светкавицата. Сред тях бил и ковчегът с мощите на светицата, който бил ограбен. По него нямало следа от скъпоценните дарове, с които е бил украсен. Именно затова султанът не бил впечатлен, а местните духовници измолили ковчегът с мощите да бъде изпратен във Видин. Цамблак пише с горчивина „Отне Владиката българската слава от нея, а я дарува на сръбската. Тогава такова беше пренасянето на чистохвалната майка, защото Бог направи това по промисъл, че западните наши земи чрез нейното идване да се осветят и да се насочат към по-добро“, цитира текста д-р Събев. Той допълни, че дори в това поредно пренасяне на мощите Григорий Цамблак вижда онази позитивност, свързана с просияването им и със случването на чудеса, независимо къде са отнесени. Мощите действително биват отнесени в Сърбия по инициатива на съпругата на княз Лазар и синовете му. След години престой, те биват откарани отново в Цариград, а през 1641 година княз Василий Лупу ги откупува от Цариградския патриарх и ги премества в град Яш в Румъния, където те остават и до днес. Интересното е, че върху тази ракла с чудотворните мощи може да се прочете надпис на старобългарски език, изписан в самата основа на ковчежето, посочи Събев.
По-късно д-р Васил Берон - през 1887 година, потвърждава информацията от средновековните извори, че църквата с името на Света Петка е съществувала на Царевец. Тя е описана и от Феликс Каниц и Никола Мавродинов. Според техните проучвания въпросната църква е била превърната в джамия. Междувременно те споменават и за интересно преплитане на историческите събития и личности с легендите. Според разказите на хората в тази джамия е имало бяла сянка, която плашела посетителите, те се страхували и от черното изсъхнало дърво, което растяло от векове на същото място, защото се вярвало, че ако отново се раззелени, щял да се надигне покореният български народ. Според д-р Събев църквата, в която са се съхранявали мощите на Света Петка се е намирала в южната част на Царевец. Това е бил голям кръстокуполен храм със специална ниша, където вероятно са били положени мощите на преподобната Петка Търновска.
Преди две години по трансграничен проект специалисти от България и Румъния са работили по темата, включвайки данните на историци и археолози. На базата на проученото е била направена виртуална възстановка на съответния храм, а тъй като много поклонници искат да извървят пътя, по който са минали мощите на светицата, по проекта е поставена плоча на три езика, на мястото, където вероятно на Царевец са съхранявани мощите, посочи специалистът.
Втората църква, носеща името на Света Петка Търновска се е намирала в подножието на хълма „Трапезица“ – в днешния квартал „Асенов“. Според съвременните специалисти храмът е бил построен в 13-14 век, но за съжаление е бил унищожен от земетресението през 1913 година и никога повече не е правен опит за възстановяването му. Във Великотърновския музей и в архивите има запазени снимки от нейното съществуване, но не е имало никога инициатива за нейното възстановяване, а тя е била мащабна църква, с тристенна абсида, каменна, масивна постройка с двускатен покрив. За нея Петко Рачев Славейков е отбелязал, че името на църквата е „Преподобна Параскева“, посветена на Света Петка Търновска, посочи д-р Събев.
В наше време, преди няколко години, със средства на благодетели е построен параклис, наречен „Св. Петка Търновска“, в един от великотърновските квартали.
