Документалният филм "1200 страници болка" разказва за българския дисидент Стефан Маринов. Премиерата е тази вечер в кино "Одеон". Режисьор е Атанас Киряков.
Стефан Маринов е роден на 1 февруари 1931 г. в София, в семейство на интелектуалци с леви убеждения, завършили образованието си в Мюнхен. Майка му Галина е сестра на Адриана Будевска, а чести гости са им писатели и артисти - между които са Елин Пелин, Константин Щъркелов и Иван Лазаров. Владее немски, руски, френски, италиански, чешки, сърбохърватски и английски. Капитан е на кораб, признато име във физиката със свои разработки и теории.
През 1966 г. се опитват да го вербуват. Маринов обаче дава гласност над покушението върху себе си, връща офицерските си пагони и в отворено писмо до министъра на отбраната заявява, че отказва да служи на безумци в бъдеща термоядрена война. Обявяват го за психично болен и го затварят за седем месеца в лудница, разказва Митко Новков в "Култура".
Отнемат му и правото на научна работа в БАН, оставят го обаче да работи като преводач. До 1977 г. Стефан Маринов експериментира у дома си в своята "Лаборатория за фундаментални физични проблеми", а през същата година решава да свика научна конференция. Изпраща писма до свои колеги от цял свят. Властите го призоват да отмени форума, в замяна, на което ще получи паспорт за чужбина. Маринов се измъква от ситуацията и обявява, че препоръчва на колегите си да не пътуват, предвид тежката и опасна сеизмологична обстановка на Балканите. Тогава е голямото земетресение във Вранча (март 1977 година), погубило над 1600 души, над 100 са жертвите в Свищов.
През 80-те години Маринов издава петтомен научен труд "’Класическа физика"’, а в Института по фундаментална физика в Грац (Австрия) става основател и главен редактор на научното списание Deutsche Physik.
Идеите му във физиката са наистина нетрадиционни: той отрича Теорията на относителността на Айнщайн, настоявайки, че както времето, така и пространството са абсолютни величини, и че постулатът за константната скорост на светлината не е истина. Измисля и описва два вечни двигателя, давайки им имената "Мамин Колю" и "Сибирски Колю". Посещава религиозна комуна в Швейцария, Methernitha, за която твърди, че удовлетворява енергийните си нужди точно с такъв двигател.
В края на живота си Стефан Маринов живее в Грац. Първи коняр е в някакво графско имение, изхранва се от зеленчуковата си градина и каквото му дадат негови сънародници от пазара в града. Не спира и с научната дейност - изследва, експериментира, пише, коментира спори. На 15 юли 1997 г. пада от седмия етаж на университетската библиотека. През 1981/82 г. в Австрия излиза книга с негови писма и заявления, написани на пет езика, до различни институции и овластени лица в България.
