Днес, 19 октомври, Православната църква празнува на св. Иван Рилски Чудотворец, който е смятан за небесен закрилник на българския народ.
Св. Иван Рилски е патрон на множество храмове и манастири в България, сред които и основаният от него Рилски манастир. Според традицията, в навечерието на празника в манастира се извършва всенощно бдение, на което традиционно присъстват стотици поклонници от цялата страна. През деня там се отслужва празнична света литургия. Патронен празник чества и Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".
На 19 октомври се отбелязва и Денят на българския лекар, тъй като св. Иван Рилски е обявен за покровител на медиците.
Според житиеписците свети Йоан Рилски е роден в заможно семейство в село Скрино в Дупнишката котловина, вероятно през 876 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.
Житията на св. Йоан Рилски посочват, че в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато е на 25 години, родителите му умират, а той раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и става отшелник в планината. Прогонен от първоначалното си убежище, той отива в Рила, където се установява в хралупата на вековно дърво. Според местни легенди, това става край село Добърско.
В Рила отшелникът е посещаван от пастири, извършва първото си чудо – излекуване на душевно болен – и започва да става известен в региона. Той привлича все повече хора, търсещи лечение на различни болести, както и последователи, които започват да се установяват около убежището му, създавайки цял манастир, просъществувал до началото на XII век. Точното му място е несигурно, като то може да не съвпада с това на днешния Рилски манастир, за който сигурни свидетелства има едва от началото на XIV век.
Славата на св. Йоан Рилски се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.
Святост след смъртта
След смъртта си през 946 г. св. Йоан Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но след това мощите му са пренесени в Средец, където дълго време играят централна роля в религиозния живот на града. Пренасянето на мощите, което традиционно се отбелязва на 19 октомври, не е точно датирано, като различни изследователи го отнасят между последните години от управлението на цар Петър I (управлявал 927 – 969) и времето на император Роман IV Диоген (управлявал 1068 – 1071).
Отначало мощите на светеца са положени за кратко в епископската църква на града, а след това пренесени в дървената църква „Св. апостол и евангелист Лука“. Малко след 1150 година църквата „Св. Лука“ изгаря и мощите на светеца са пренесени в построена специално за целта нова каменна църква, изградена със средства на далматинеца Грудас. По свидетелствата на Георги Скилица, управител на града и автор на основния източник за живота на светеца, в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Естергом.[20] Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване или ослепяване, но след като епископът се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, той е излекуван.[20] Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.[20]
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено пренася мощите на св. Йоан Рилски в столицата Търново в строящата се църква Св. 40 мъченици, като изчакват довършването ѝ при връх Кръстец; сега там има параклис „Св. Йоан Рилски чудотворец“. Това събитие също се отбелязва по традиция на 19 октомври
На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на свети Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир, като пренасянето им през 1469 година, след специално разрешение от османския султан Мехмед II, получено с ходатайството на Мара Бранкович, е подробно описано от Владислав Граматик.] И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.