Политическото решение за еврозоната ще има своята цена и тя няма да е малка, заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев при изслушването си в парламента относно готовността на България за членство в еврозоната.
Той призова депутатите да се фокусират върху разрешаването на политическата криза и да бъде даден отговор на висящите въпроси с пряко отношение към разискваната тема, а именно - ще имаме ли редовно правителство и кога, ефективно работещ парламент в състояние да приеме огромния брой законодателни актове, необходими за присъединяването към еврозоната, ще имаме ли бюджет, макроикономическа прогноза и средносрочна фискална програма и с какви параметри. Ще имаме ли и кога решение за мандата и хоризонта на действие на управителя на централната банка и нейното ръководство, защото със служебно правителство и служебно ръководство на БНБ тази работа за еврозоната просто няма как да стане, категоричен е Радев.
По думите му имаме сериозно забавяне, което може да се оцени на период от 18 месеца, но то е основно по отношение на вземането на политически решения. Ако нямаме бюджет, макрорамка, средносрочна програма с ясни параметри, изискването за номиналните критерии от Маастрихт ще "виси" във въздуха, предупреди управителят на Централната банка.
Според Димитър Радев липсата на редовно правителство и ясен политически ангажимент към процеса са сериозен проблем за неговия напредък - поради тази причина пропускаме важни индикативни срокове. Меморандумът е предварително условие, за да може страната ни да получи необходимата документация с техническа спецификация за производството на националните евромонети - ние изоставаме с около месец и половина от графика. Подписването на този меморандум все още е възможно, но затова в спешен порядък са необходими поне две неща - категорична политическа подкрепа и ясен мандат на управителя на централната банка. Политическото решение на въпроса има своята цена - в последните седмици цената на нашия дълг се покачва с непознати досега високи темпове, в средносрочен план означава огромна допълнителна финансова тежест, която поставя по-остро въпроса за финансиране на нашия бюджет и икономика, обясни управителят на Централната банка. Най-важният фактор за повишаване на кредитния рейтинг на страната, т.е. за подобряване на условията за финансиране, е успешното провеждане на процеса за присъединяване, уточни той.
Финансовите ефекти са друг важен аспект от членството в еврозоната, подчерта Радев. И разясни, че българските банки плащат такси, свързани с членството ни в Банковия съюз, но финансовите ползи са значително повече. Само по линия на единния механизъм за преструктуриране българските банки спестяват годишно не по-малко от 160 млн. лв., които подобряват техния резултат - срещу много по-ниска премия българските банки получават много по-голяма защита, разясни гуверньорът на финансовата институция. От позицията на БНБ готовността за пълното присъединяване е свързана на този етап с технически и логистични въпроси. Създадена е организация за ежемесечна отчетност за напредъка и оставащите предизвикателства, стана известно от думите му. Досега са били подготвени шест такива доклада, предоставени на Координационния съвет за въвеждане на еврото, оглавяван от министъра на финансите и от гуверньора на централната банка. Изградени са контактни групи, в които поименно са определени хората от БНБ и ЕЦБ, които работят по конкретните въпроси.
В началото на изказването си, свързано с дневния ред на парламента, Димитър Радев коментира, че истинският дебат днес е "за" или "против" еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност към него.
Въпросът за еврозоната е преди всичко политически, а не експертен и отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание, заяви управителят на БНБ. Всъщност въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето, закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата на тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на сериозно вече забавения процес на присъединяване към еврозоната, обясни Радев, като отбеляза, че изразява личното си мнение.
Преди това Корнелия Нинова, председател на ПГ на "БСП за България", която е инициатор на изслушването, попита управителя на БНБ дали е вярно, че, за да отговорим на изискванията за влизане в еврозоната, трябва да свалим рязко инфлацията на 6-7%, дефицитът да влезе в рамките на 3 %, може ли да стане с много рязко намаляване на разходите за заплати, социални плащания и би ли довело до рецесия на икономиката. Нинова попита и за доклада, който трябваше да бъде изготвен за плюсовете и минусите от влизането в еврозоната.
