В Стара Загора се проведе кръгла маса на тема "Добра работа и добра околна среда", която бе организирана от фондациите *“БлуЛинк” и **“Фридрих Еберт".

На Кръглата маса бяха специално поканени активистите за чист въздух от сдружението "Дишай, Димитровград",а на срещата присъстваха освен организаторите и представители на Министерството на Регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, БАН, екологични организации като Грийнпийс, "Дишай, България", "Дишай, Димитровград", "Дишай, Пловдив" и други заинтересовани страни.

Димитровградското гражданско сдружение "Дишай, Димитровград" никога не е работило срещу служителите на местния ТЕЦ, както и за затварянето на топлоцентралата. Всички усилия на активистите са били в защита качеството на въздуха в града и региона, който бе застрашително замърсен в последната година и половина със серен диоксид. Усилията винаги са били насочени към това местната топлоцентрала, която е сочена от институциите, като основен замърсител със серен диоксид, да предприеме всички необходими мерки за пречистване на изпусканите емисии, които да не застрашават живота и здравето на жителите на региона. Вероятността ТЕЦ "Марица 3" да изпадне от енергиината система е голяма, ако не се предприемат нужните действия и не се вложат нужните усилия за модернизиране и вдигане на ефективността на пречистване. Самата централа е пусната в експлоатация преди повече от 70 години, през 1951 година, и самата технология не може да се конкурира със съвременните централи.

По отношение на работещите в сектора се отварят нови възможности благодарение на ерофондовете, които предстои да бъдат усвоени. Думите на президента Радев към кръглата маса бяха, че "Зелената сделка предоставя на България редица възможности за ускорено развитие и прогрес". Вече по програма Еразъм се обучават работници на ТЕЦ Брикел, като тя се насочва към обучение на бизнес, хора и институции за подготовка на градовете за Европейския зелен пакт или както казваме "Подготвени за 55" за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 година и постигане на въглеродна неутралност до 2050 година. Чрез фондовете България ще има възможност да организира нови производства, като фабрики за соларни панели и батерии например, където служителите не ТЕЦ-овете от региони като Гълъбово, Раднево и Димитровград да бъдат наети след като бъдат безплатно обучени. Да се инвестира в нови енергийни мощности, които да заместят остарелите технологично въглищни централи. Това бе и основна тема на кръглата маса, как да бъде прекратено замърсяването на въздуха и едновременно служителите на замърсяващите производства да са социално защитени след очакваното затваряне на старите и замърсяващи производства.

Зелената сделка предоставя на България редица възможности за ускорено развитие и прогрес, но не трябва да бъде пренебрегван социалният риск. Това заяви президентът Румен Радев в писмено обръщение към участниците в кръглата маса. На форума представители на държавни институции, политически сили, местни граждани, застъпници за климата и експерти идентифицираха практически работещи решения, които правят зелената трансформация възможна и дори привлекателна, чрез запазване на работните места и подобряване на качеството им. Фокус на вниманието бе община Гълъбово, където гореща точка е ТЕЦ “Брикел”.
В обръщението си, Румен Радев определи Зеления преход като “огромна възможност за дълбока и цялостна икономическа и социална модернизация на нашето общество и нов начин на производство и консумация на енергия, на стоки и услуги”. Най-голямата опасност за зеления преход е загубата на доверието на гражданите в него и единственият път за постигане на зеления преход и устойчивото развитие на икономиката минава през активен диалог и взаимодействие между институциите, бизнеса и обществеността, припомни държавният глава. Първата ни цел е да мотивираме заинтересованите страни от двете страни на “барикадата” около въгледобива да седнат около масата, потвърди Павел Антонов, Управляващ редактор на фондация БлуЛинк, който откри форума.

Утвърждаването на добра работа и добра околна среда не е невъзможна мисия, а реална постижима и необходима цел, изискваща постоянство и усилия на всички обхванати в процеса страни - държавни институции, браншови организации, бизнес, а и на обществото като цяло, заяви в писмено обръщение Министърът на Регионалното развитие и благоустройството Арх.Иван Шишков. Според него постигането на сближаване на европейските зелени и климатични политики с потребността на местните общности от обезпечаване на устойчива заетост и благоденствие, преход към нисковъглеродна икономика, подобряване качеството на работните места, с цел тяхното запазване и създаване на нови, са изключително важни за региона теми.
Форумът е организиран в точния момент, когато програмирането на Фонда за справедлив преход преминава от планиране към конкретно изпълнение, подчерта Министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов, който призова за ясна визия, основана на разумни и обосновани мерки - както за защита на националния интерес, така и за подготовка за трансформация и гарантиране на икономическия растеж в българските региони.
В условията на геополитическо напрежение и последиците от световната енергийна криза, Европа трябва да възвърне доверието към себе си като лидер, включително и за по-бедните страни. Европейските държави не трябва да призовават другите да направят повече за намаляване на емисиите, като в същото време изкупуват световните ресурси от изкопаеми горива, за да осигурят вътрешни енергийни доставки, коментира министър Стоянов.

Решения на местна почва

Местните хора, участвали и в протести, и контрапротести относно ТЕЦ “Брикел” и ТЕЦ Марица 3 в Димитровград, са най-силно засегнати и се нуждаят от решителни действия за промяна. Според правния експерт Пламен Пеев, локалните общности са склонни да приемат постепенен преход с предвидими етапи, но не са запознати с алтернативите за работа извън мините и ТЕЦ, напр. в чисти нисковъглеродни производства. Липсата на информираност води до притеснения от перспективата за пълно затваряне на ТЕЦ Брикел и ТЕЦ Марица 3 в Димитровград. Дори протестиращите срещу замърсяването засега говорят единствено за модернизация с нови котли, серочистващи инсталации и други подобрения.

Същевременно местните хора очакват при затваряне на ТЕЦ-ове държавата да ги компенсира и предложи работа. Силно затруднен е капацитетът, нагласите и интереса за използване на алтернативите и финансовите инструменти на Зелената сделка и справедливия преход, на общините, бизнеса и общностите в региона.
Достъпът до специалния Фонд за справедлив преход и съпътстващи финансови инструменти като Плана за възстановяване и устойчивост и програма "Развитие на регионите" дава силно конкурентно предимство на района около Гълъбово, Раднево и Димитровград. Те имат уникален шанс за тотална трансформация и модерна икономика, който много други региони в България нямат, заяви Пеев. Само пречките като липса на силно гражданско общество, предприемаческа класа на малки и средни предприятия; икономическа, политическа, медийна, а и емоционална зависимост от няколко индустриални мастодонта от миналото, са на пътя на тази промяна, коментира експертът.

Енергийната трансформация създава работни места, информира Десислава Микова от кампанията за климат и енергия на “Грийнпийс”: над 12 милиона работни места в света през 2021 г., като заетостта в соларната и вятърната енергия е с най-висок ръст в сферата на възобновяемите енергоизточници. Конкретно на територията на община Гълъбово има доста нарушени от минната дейност терени, които са подходящи за рекултивация и за нови индустриални и икономически дейности. Техният потенциал може да се използва практически за сезонно съхранение на енергия, добита през лятото.
Друга конкретна възможност представлява изграждането на слънчеви топлоцентрали, според Милан Рашевски, главен. Асистент в БАН и Института за нулево-енергийни сгради. Тези технологии вече са реализирани в Поморие и използването им в региона на Марица Изток е належащо, подчерта той. Навлизането на веи върви ръка за ръка с интелигентни мрежи, ще са небходими големи производствени капацитети за баланс на мрежата и  по-добра свързаност. България разполага с необходимите географски и климатични дадености, а комплексът Марица-Изток има човешкият потенциал и инфраструктура, които могат да се използват в полза в полза на местните общности, така да се утвърди като енергийното сърце на страната. Нужна е сигурна икономическа и политическа среда, и воля за промяна, заключи Рашевски.

Наглед аналогични са усилията в друга гореща точка на прехода към нисковъглеродна икономика - община Перник. Изчерпването на въглищата и печалните останки от въглищните концесии там принуждават жители, община и синдикати да търсят  алтернативни и по-устойчиви модели за нова икономика. Активни са младежките и граждански организации в района, а идентифицираните в рамките на изследването на БлуЛинк варианти включват и изграждане на технологичен бизнес хъб, който да се възползва от добрата свързаност със столицата, припомни политологът Гавраил Гавраилов от БлуЛинк.

Сполучлив пример има вече и в Маришкия басейн: местния предприемач Димитър Караиванов е създал дигитална компания с глобален мащаб в Димитровград, но по стечение на обстоятелствата той се е превърнал и в граждански активист за по-чист въздух, поради проблемите, които създава местният ТЕЦ, съобщи Гавраилов.

Местните общности биха могли да се възползват и от потенциала за туризъм и рекреация в бившите въглищни региони, подчерта Гавраилов. Примери за това, след успешна рекултивация на бившите въглищни рудници, предлага регионът на Източна Германия. В областният център Стара Загора вече замислят специализация в семейния уикенд туризъм, който включва по-зелен имидж за града и региона.

България до момента не прави нищо за подготвяне на местните общини и хора за трансформация, констатираха експери от Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора.  Михаела Динева и София Савова представиха като пример много по-активните усилия и инвестиции за тази цел в съседна Гърция, Словакия и други засегнати страни. Териториалните планове и останалите стратегии на държавата са слаби, пълни с данни за миналото, но без ясна визия за бъдещето, съгласи се икономистът Петко Ковачев от Института за зелена политика, и призова местните общини да бъдат активна страна при търсенето на решения. Да се вземат предвид здравните последици от въгледобива когато се планира бъдещето на хората, призова пулмоложката д-р Веселка Христамян от Дишай, България! - Пловдив.

* Фондация "БлуЛинк"

Идеални цели и области на действие

Идеалната уставна цел на BlueLink е да подпомага демокрацията, опазването на околната среда и прилагането на ценностите на обединена Европа като развива способността на гражданското общество за стратегическо използване на интернет.

BlueLink е регистрирана в България като фондация в обществена полза, която работи в следните ключови области на действие:

• независим обмен на информация, електронни инструменти и мрежово общуване на активни граждански групи и организации;
• подобряване на участието на гражданите и техните организации при вземането на решения и достъпа им до информация и правосъдие;
• укрепване и практикуване на професионална журналистика в обществен интерес в България и централноевропейския регион; и
• изследвания, анализ и застъпничество за политики, съответстващи на мисията на фондацията.

** Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ) - за Социална демокрация

Основаната през 1925 г. ФФЕ е политическата фондация с най-дълга традиция в Германия. Фондацията е основана, носи името и следва завета и целите на първия демократично избран президент на Ваймарската Република - Фридрих Еберт.

Въз основа на собствения си опит в политиката, социалдемократът Еберт, издигнал се от обикновен занаятчия до най-високата държавна длъжност, предлага създаването на фондация, която да насърчава политическото и обществено образование на хора от всички сфери на живота в духа на демокрацията и плурализма. Също така, да бъде осигурен достъп до образование чрез стипендии за способни млади хора, независимо от материалното състояние на родителите им. И не на последно място, да допринася за международното разбирателство и сътрудничество. Със своята широка дейност, ФФЕ, която бива забранена от Националсоциалистите през 1933 г. и новооснована през 1947г., следва тези цели и до днес.

Като партийна, нестопанска частна и културна институция, фондацията вече повече от 90 години е отдадена на основните ценности на социалната демокрация: свобода, справедливост и солидарност. Този свят на идеи ни свързва със социално-демократичните движения и свободни синдикати в световен мащаб. С цел подкрепа на плуралистичния обществен диалог на тема актуални предизвикателства при реализацията на социално-демократичните основни принципи, ние формираме спектъра на нашите дейности самостоятелно и независимо.

Какво целим с дейността си в и извън страната:

• Да постигнем свободно и солидарно общество, равни шансове за политическо, икономическо, социално и културно участие, независимо от произход, пол или религия.
• Да осъществим политическите идеи за жива и силна демокрация, за устойчиво растяща икономика с добри условия на труд и социална сигурност за всички, за социално правителство, работещо за социална интеграция и ефективна образователна система, по-добро здравеопазване и преодоляване на бедността.
• Развитие на държавите, повлияно от поемането на национална и международна отговорност за мир и социален напредък.

Какво правим:

Ние насърчаваме и подкрепяме политическото обновяване на социалната демокрация, преди всичко чрез:

• Политическо-образователна дейност с цел сплотяване на обществото: подкрепа на гражданското общество и най-вече на политическо-културното образование на младото поколение. Нашите информационни, ориентировъчни и квалификационни предложения мотивират и дават възможност за успешен политически, профсъюзен и граждански ангажимент. Ние насърчаваме участието на гражданите в обществени и политически дискусии и решения;
• Политически консултации с фокус върху справедливото изграждане на икономически и социален ред: развитието на стратегии по ключови въпроси от икономическата, социалната и образователната политика, както и ключови теми за развитието на демокрацията. Върху пресечната точка между наука и политическа практика ние насочваме обществения дискурс към справедлив и ориентиран към бъдещето икономически и социален ред на национално, европейско и глобално равнище.

• Международно сътрудничество, основано на стремеж към по-социална глобализация: С международни офиси в повече от 100 държави ние подкрепяме политиката на мирното сътрудничество и човешките права, насърчаваме изграждането и консолидирането на демократичните, социалните и конституционни структури и сме основоположници на свободните синдикати и на силното гражданско общество. В процеса на европейското обединение ние се ангажираме за една социална, демократична и конкурентоспособна Европа;

• Подкрепа на надарени хора, като се отдава особено внимание на студенти и докторанти от семейства с ниски доходи и такива с емигрантски произход: Постигане на социално равноправие чрез установяване на по-голяма равнопоставеност в образованието;
• Научна дейност чрез запазване на колективната памет на социалната демокрация: С помощта на архивите на нашата библиотека и историческите проекти, ние поддържаме живи историческите корени на социалната демокрация и профсъюзите и подкрепяме обществено-политическите и исторически проучвания.