Стефан Иванов е един от гребците в “Мисията на Шакълтън” - експедиция в далечния и труднодостъпен Южен ледовит.

Мисията на Шакълтън

Инициативата за океанската експедиция “Мисията на Шакълтън” е на лидера и капитан, исландския изследовател и океански гребец с най-много рекорди на Гинес в света, постигнати в рамките на една атлетическа дисциплина (33+), включително най-много титли „Първи в света“ сред изследователите - 14, Фиан Пол. След като е участвал в гребни експедиции във всички океани, той замисля предстоящата като своя най-предизвикателна, коронна и последна гребна експедиция.

Вдъхновението идва от експедициите на легендарния британски изследовател Ърнест Шакълтън в района на Антарктида. По време на Имперската Транс-Антарктическа Експедиция от 1914-1917 г. техният кораб „Ендюрънс“ потъва, затиснат между ледовете, и Шакълтън с петима членове от неговия екипаж поемат във ветроходната спасителна лодка “Джеймс Кеърд” да търсят помощ. Това плаване, което от мнозина е смятано и за най-великото пътешествие осъществявано някога с малка ветроходна лодка, довежда до спасяването на всичките 28 членове на експедицията на Шакълтън. 

Сега Стефан Иванов казва, че с тяхната гребна лодка “Мисис Чипи” ще се опитат да проследят плаването на Шакълтън и екипажа му

от Антарктическия полуостров към остров Южна Джорджия и през Южния ледовит океан в района на нос Хорн…

Шестимата гребци в мисията ще се сменят денонощно в групи от по трима на всеки 1,5 часа. Всеки от тях ще бъде на греблата по 12 часа на денонощие, освен ако гребането не бъде прекъснато от огромни бури, които са по-скоро норма, отколкото изключение в „Крещящите 60“ и „Яростните 50“ на Южния океан, през които ще навигират.  

Районът на нос Хорн, където са потънали стотици кораби, е смятан за “най-опасното океанско кътче на планетата”, както го нарича Иванов. Той казва, че освен да поставят шест рекорда Гинес и да насочат общественото внимание върху опазването на океаните, личната му мотивация да участва в мисията е, “защото ще ми позволи да слея в едно УДОВОЛСТВИЕТО и УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО: удоволствието да се гмурнеш дълбоко в прегръдките на природата – сред океански вълни, айсберги, косатки, китове, пингвини, и удовлетворението, което би дошло, ако се преборим с теченията, вятъра, вълните и всички непредвидени обстоятелства, и се доберем до остров Южна Джоржия, за което ще са необходими кански усилия.

Останалите членове на експедицията са Лиза Фартхофер от Австрия, Майк Матсън и Брайън Краускпф от САЩ и Джейми Дъглас-Хамилтън от Обединеното кралство. 

Обективният норматив, който трябва да покрие всеки участник на ергометър, е да изгребе 15 километра за един час с 18 загребвания в минута на максималната, 10-а степен на съпротивление на машината, с пулс под 165 удара в минута. Иванов казва, че успява да покрие тези критерии след известна подготовка и средният му пулс е 163 удара в минута. “Усилието е сходно с това да избягаш 15 км за един час”, уточнява той.

През 2020 г. координаторът на Океанското гребно общество (Ocean Rowing Society), шкиперът Фиан Пол, който освен това е и психолог с четири академични степени, следи отблизо прекосяването на Атлантика на Стефан и Максим Иванови. Тогава Максим, който към онзи момент все още е на 16 години, става „Най-младият гребец, прекосил океан“ като поставя световен рекорд на Гинес, а НЕВЕРЕСТ, която те построиха в гаража си в София, става „Първата гребна лодка, прекосила Атлантика от изток на запад изцяло в сезона на ураганите“.

Не беше случайно, че ни връхлетяха четири тропически бури и един ураган, припомня Стефан. Фиан остана впечатлен от това, че не развяхме белия байрак и оцеляхме. В последвалите ни разговори той обеща да ме покани на последната гребна експедиция в кариерата си и в крайна сметка удържа на обещанието си, казва Иванов. По думите му исландецът е търсил опитни океански или състезатели гребци и мореплаватели, които могат да допринесат максимално за поставянето на световните рекорди и да не се пречупят по време на експедицията, както се е случвало преди. 

Част от опита, придобит по време на плаването с НЕВЕРЕСТ, вече описано в едноименната книга от издателство “Вакон” на български и английски език, Стефан Иванов е готов да приложи в предстоящата експедиция. От урагана „Теди“ и тропическите бури в Атлантика с Макс научават как посредством два различни вида плаващи котви да предпазват лодката от преобръщане, когато “вятърът стане твърде силен, а вълните - твърде застрашителни”. Много е вероятно да ни се наложи да прилагаме тези техники и по време на “Мисията на Шакълтън”, смята Стефан.

След НЕВЕРЕСТ Максим Иванов е устремен към академична кариера в Станфорд. Макс има способността да приема еднакво спокойно и добрите, и лошите новини, и да продължава да върши това, което се е захванал да преследва, докато не излезе от тунела, въпреки че понякога изглежда, че тунелът няма край, казва Стефан. Според него най-ценният урок, който е получил от сина си досега, е “да запазвам неутрално състояние, когато природата ни засипва с неблагоприятни стихии, или когато нещо подобно се случва в ежедневието на забързания град”.

Иначе Иванов-баща се захваща с гребането на 46-годишна възраст, след като на сина му Макс му хрумва идеята да прекосят океан с гребна лодка. Тогава Виктория Димитрова, която е Световна шампионка на скиф, научава и двамата да гребат “от нулата”, казва Стефан. След като Макс решава да замине да учи в САЩ, по идея на Димитрова със Стефан сформират смесена двойка скул, за да поддържат добрата си форма “и да се забавляваме на първенствата по гребане за ветерани”, добавя той. Така двамата спечелиха златен медал на последното Световно първенство по гребане за ветерани в Либорн, Франция. Продължаваме да тренираме и за бъдещи състезания за ветерани и на всяка тренировка тя продължава методично да ме бомбардира с корекции за моето гребане, казва той. Наблягат на техниката, правят силови тренировки.

Подготовката на Стефан Иванов включва също ергометър в задния двор на къщата им в с. Бистрица - “90 минути гребане без прекъсване на най-тежката степен или на по-кратки, но по-интензивни интервали, тъй като трябва да събера сили за придвижване на океанската гребна лодка, тежаща над 1,5 тона”, уточнява той. Опитвам се да се закалявам – ходя облечен само по тениска или риза дори през зимата, взимам си студени душове всеки ден, които стават все-по мразовити и по-дълги. Всичко върви по план, включващ шест тренировки на седмица. Все пак, това е само хоби, добавя той.

И все пак, физическата или психическата подготовка, климатичните фактори, усилията, или късметът - кое е най-важното условие, за да бъде една мисия успешна? Обикновено се питаме кой е най-лесният, най-бързият, най-правилният път, казва Стефан Иванов в отговор и добавя: “Много пъти ми се е случвало да мина по по-трудния, по-заобиколния и по-болезнения път и в крайна сметка да бъда безкрайно удовлетворен, именно защото съм преодолял една камара трудности по пътя към целта. Ако няма перипетии, човек няма да има за какво да разкаже…”

“Мисията на Шакълтън” е планирана да започне през януари 2023 г. и да постави шест световни рекорда на Гинес. Експедицията можете да следвате във Фейсбук на www.facebook.com./NeverestOceanRow, в Инстаграм @NeverestOceanRow, както и на тракера на сайта http://www.rowlaughexplore.com/the-shackleton-mission