Демографската криза удря все по-силно университетите в България. Те вече са полупразни, показват данните от актуализираната днес от правителството Национална карта на висшето образование.
Едва 48% от капацитета им е зает със студенти. Само година по-рано са били заети 53% от капацитета.
На този фон служебното правителство само преди седмици взе решение за откриването на нова университетска структура - филиал на Софийския университет в Бургас. Инициативата за приемането на този проект от 2018 година бе на министъра на образованието проф. Сашо Пенов, бивш декан на Юридическия факултет в СУ и настоящ негов преподавател.
При капацитет от 415 472 студенти в многобройните за малка България 52 висши училища у нас учат, или по-точно - са записани, едва 200 781 (48%) през учебната 2021/2022 г.
От действащите студенти 16 525 са чужденци. Те са 8,2% от всички студенти у нас при 4,1% през 2013 г., показват данни от Националната карта на висшето образование, актуализирана днес от правителството. Чужденците са концентрирани в медицинските специалности: 58,5%, а основната причина е, че въпреки високите такси за българския жизнен стандарт, медицинското образование в България е значително по-евтино, отколкото е във водещите държави.
Средният осигурителен доход на завършващите се е увеличил почти двойно от 2013 г. (868 лв. месечно) досега - 1646 лв.
2.5% от дипломиралите се през последните 5 г. са безработни при 4.15% преди 10 г.
95% от завършилите „Медицина“ работят по специалността си. На дъното е направление "Туризъм" с 21%.
Жените преобладават. Те са средно 57% от студентите. В направленията "Педагогика" са 96%, в "Теория и управление на образованието" - 89%. Над 80% са мъжете в "Металургия“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Енергетика“ и „Машинно инженерство“.
Югозападна България е "пренаселена" с висши училища - 28. На другия полюс е Северозападът, където функционират само две: Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, и три филиала.
