На първо четене Народното събрание гласува поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. Предложенията за промени в НПК бяха няколко с различни вносители, като основният от тях е на Министерския съвет и предвижда ад хок прокурор да разследва сигналите за извършени престъпления срещу главния прокурор.
Поправките бяха приети с голямо мнозинство с 209 гласа "за", 1 против и без "въздържал се". Народното събрание отхвърли предложенията на "Демократична България", които също предвиждаха подобен механизъм. Все още не е известно дали гласуваните днес предложения ще станат ефективни, тъй като преди да влязат в сила, те трябва да минат отново през комисията по правни въпроси, където да претърпят поправки и корекции, а след това да влязат в пленарна зала за второ четене.
До гласуването се стигна след продължително заседание, което започна още в четвъртък. Заседанието на парламента обаче се провали заради липса на кворум и до обсъждане по същество и вот вчера не се стигна. Днес дебатът продължи със спорове, размяна на реплики между депутати от парламентарната трибуна и след почивка продължи по същество.
Какво предвиждат поправките
Промените в НПК, предложени от Министерския съвет и изработени от Министерството на правосъдието, въвеждат механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници.
Механизмът бе съгласуван и съобразен с препоръките на Венецианската комисия и редица други европейски органи, а след това беше подобрен в поправки, съобразени с препоръките. Той предвижда ад хок наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, да води разследването срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
Ад хок съдията временно ще бъде назначаван за изпълняващ длъжността прокурор, който ще има правомощия да разследва главния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има предварително изготвен списък със съдии от наказателното отделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с ранг на съдия от ВКС, които са с минимум 12 години стаж, като се въвежда допълнително изискване те да са работили в последните 7 години като наказателен съдия.
От съдиите ще се иска предварително съгласие да бъдат включени в този списък. От него на случаен принцип ще бъде избиран съдия, който ще работи по сигнали срещу главния прокурор и ще води разследването. Той ще бъде назначаван от прокурорската колегия на ВСС, която няма възможност да откаже да го назначи след избора на случаен принцип. Изискването за 12 години стаж и допълнителното изискване в последните 7 години опит в наказателното правораздаване са допълнителни гаранции за професионализъм.
Предвиждат се и допълнителни гаранции за контрол - ще се избира и втори ад хок прокурор, като това ще става на по-късен етап, когато първият е провел разследването срещу главния прокурор и е преценил, че има данни за повдигане на обвинение и то вече е внесено в съда.
Разследващите органи ще са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи или разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите. Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отказът от образуване на досъдебно производство ще подлежи на съдебен контрол на две инстанции.
Вторият ад хок прокурор ще бъде временно назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура и ще се занимава само и единствено с разследването срещу него, като ще осъществява вътрешноинституционален контрол.
Законопроектът съдържа и други предложения, които имат за цел да отговорят на серия от над 70 осъдителни решения срещу България в съда в Страсбург заради неефективно разследване и нарушаване правата на пострадалите от престъпления, припомни от парламентарната трибуна зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев.
Дебатът: Всички искат механизъм, въпросът е как да изглежда
Народните представители отделиха часове по време на обсъждането в теми, различни от механизма за разследване на главния прокурор, в размяна на реплики и политически нападки.
На дебатът по същество бе отделено значително по-малко време и значение. В крайна сметка всички парламентарно представени партии декларираха, че приветстват идеята да бъде въведен законодателен механизъм, по който да бъдат разследвани главният прокурор и неговите заместници.
С гласуването партиите дадоха заявка, че ще правят промени, но по какъв начин ще изглеждат те в окончателния си вид все още не са единодушни. А до окончателен вид на промените може и да не се стигне в краткото оставащо време на настоящото Народно събрание. "Това, което ни казва ЕС, е какво липсва в българската съдебна система, която гарантира правосъдие на българските граждани и ценностите, зад които сме застанали. Тези законопроекти не са под външен натиск, а това е грижата, която нашите партньори ни напомнят, че дължим на нашите граждани", коментира Надежда Йорданова от "Демократична България".
По думите й това как България постига стандартите за справедливост е обект на мониторинг на три европейски механизма.
"По всеки от тези компоненти всяка година поне по три пъти ни се казва следното - имате проблем с ефективен механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор и недостатъчно ефективно досъдебно производство. Многократно в различни доклади и становища това ни се напомня. Всичко това има значение за Шенген. Докато не си свършим работата тук, по този законопроект, Шенген скоро няма да видим", предупреди Йорданова.
Петър Петров от "Възраждане" отправи критики към "Демократична България", тъй като се опитват да убедят депутатите и българското общество, че предлагат някакви промени, но по време на обсъждането вчера в залата са присъствали само 11 народни представители. Той показа и разпечатки от медийни публикации, според които Венецианската комисия е отхвърлила законопроекта на "Демократична България", с който се предлага механизъм за разследване на главния прокурор.
Станислав Анастасов от ДПС посочи, че Венецианската комисия е започнала да се използва от всякакви институции за вътрешна употреба, и настоя да не се изопачават заключенията и изводите от докладите на комисията.
Надежда Йорданова коментира, че в медиите е имало различни интерпретации на становището на Венецианската комисия, заради което то трябва да се чете в официалния сайт на комисията, в който са отбелязани 5 препоръки. Йорданова ги изреди - да не бъдат избирани действащи прокурори от парламентарната квота за членове на ВСС, да се въведат двойни мнозинства за гласуване в съдийската колегия на ВСС, да бъде въведен прокурор, разследващ главния, както и да има механизъм за получаване на съгласие от съдиите, които ще са в списъка, от който ще се избира разследващ.
Цвета Рангелова от "Възраждане" коментира, че Венецианската комисия много ясно и недвусмислено се е обърнала към Надежда Йорданова със становището, че "изключително много се фиксирате на отговорността на главния прокурор".
Явор Божанков коментира, че в момента въпросът със съдебната реформа е далеч отвъд юридическия дебат и е по-скоро политически въпрос. "А политически ситуацията стои така - всички искат съдебна реформа - и отвън, и отвътре", обобщи Божанков.