С четири позиции надолу в класация за състоянието на демокрацията по света пада България през 2022 г. в сравнение с година по-рано. Тя е на 57-о място от общо 167 държави в годишния доклад "Индекс на демокрацията 2022" на британската група "Икономист".
Тя е в долната половина на списъка с т. нар. "дефектни демокрации" - държави, в които изборите са свободни и хората имат основни граждански свободи, въпреки че се срещат проблеми като нарушения на свободата на медиите.
Скорошен доклад на "Трансперънси интернешънъл" посочи България сред държавите с най-високо "усещане за корупция" в Европейския съюз.
Оценката на "Икономист" се прави по показатели, групирани в пет категории – избирателен процес и плурализъм, функциониране на управлението, политическо участие, политическа култура и граждански свободи.
България е с обща оценка от 6,53 (от 10) - сбор от оценките във всяка една от петте категории и е поставена след Унгария и преди Намибия.
Най-слабият резултат за България от 2006 г. насам
Почти всички държави членки на Европейския съюз, без България и Хърватия, регистрират подобрения в състоянието на демокрацията си през 2022 г. С най-силни подобрения са Полша (+0,24), Чехия, (+0,23) и Словения (+0,21).
Резултатът на индекса на Румъния почти не се подобрява (+0,02), докато този на България се понижава (-0,11) за трета година поред. Това е и най-слабият резултат за България от 2006 г. насам, когато "Икономист" прави индекса за състоянието на демокрацията.
Резултатите за граждански свободи и на двете страни се подобряват, но и двете отбелязват спад в оценката за политическото участие.
Изборната активност в България намалява от няколко години, се отбелязва в доклада. Като причина за това е посочена поредицата от предсрочни избори за последните две години, през което време избирателната активност спадна под 40%.
Политическата криза в България се удължава и задълбочава, умората от политиката расте, а избирателите се отчуждават още повече от политическите процеси, се казва в доклада.
Русия със срината демокрация
Русия бележи огромен спад и пада рязко в индекса на демокрацията от 3,24 през 2021 г. на 2,28 през 2022 г., като потъва в класацията до 146-то място (от 167).
Този рязък спад отразява пагубното въздействие на войната на Кремъл срещу Украйна върху вътрешния пазар и политическия живот на Русия, се посочва в доклада. Войната ускори и задълбочи авторитарните тенденции на управление, които се развиват от много години, пише в изследването. Това доведе концентрация на власт в ръцете на президента Владимир Путин, се отбелязва в текста.
Кремъл отдавна култивира идеята, че хората трябва да оставят политиката на политиците в замяна на спокоен живот със степен на икономическа сигурност. Повечето руснаци са доволни да приемат този "обществен договор" и отдавна не проявяват никакъв или слаб интерес към политиката. Малцинството, което продължи да го прави и да критикува посоката, в която се е запътила Русия, е подложено на все по-директни репресии, се казва в текста.
В началото на войната тези хора излязоха по улиците, за да изразят своето несъгласие с нахлуването в Украйна, но срещнаха цялата сила на държавното насилие и репресии, пише "Икономист". Режимът рязко ограничи гражданските свободи и изкорени и последните останки от всяка опозиция или критични медии. Участниците в каквато и да е форма на протест рискуват не само побой, но и дълъг затвор, се посочва в анализа.
Сред авторитарните режими, други държави като Хаити, "която изглежда е в състояние на вътрешен разпад" (тя е на 135-то място, спад с 16 места) и Буркина Фасо (127-мо място, спад с 16 места) също отбелязва рязък спад в индекса през 2022 г.
В същото време Тайланд е с най-голямо повишение в индекса през изминалата година, изкачвайки се със 17 места до 55-то място в класацията.
