България се отказа от целта си да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. Служебното правителство обвинява депутатите в предишния парламент, че не са приели необходимите закони, а някои партии обвиняват кабинета, че въобще не се е опитал да разбере дали членството е възможно сега. Кое е вярното? Отговора търси Свободна Европа.

Влизането на България в еврозоната се отлага. Страната няма да стане членка на валутния съюз от 1 януари 2024 г., какъвто беше планът. Новата цел е това да стане шест месеца по-късно – в средата на следващата година, но не е сигурно дали това ще се осъществи. Как се стигна до тук?

Служебното правителство казва, че България не изпълнява критериите в две насоки – законодателство и инфлация. Причините, посочени от кабинета, са две – предишното Народно събрание не е приело нужните законови поправки, а инфлацията в страната е по-висока, отколкото е заложено в изискванията за членство, заради „външни и вътрешни фактори“.

Според служебната финансова министърка Росица Велкова няма смисъл България да иска сега оценка дали е готова за членство в еврозоната. Тази оценка се изготвя от Европейската комисия и служи за основа за решението за допускане на една страна във валутния съюз. Без да поиска такава оценка, България със сигурност не може да приеме еврото.

Според някои политици и експерти обаче не е работа на служебното правителство да се отказва от този срок като не подава искане за оценка на напредъка на страната. Те смятат, че това може да се тълкува като липса на воля за влизане на България в еврозораната от страна на кабинета и президента Румен Радев, който го е назначил.

Други посочват, че България не изпълнява критериите и това е резултат от действията на конкретни хора. От четирите закона, които България трябва да приеме, до второ гласуване в Народното събрание не е стигнал нито един. Три от тях са внесени от служебния кабинет, но не са приети, а един дори не е внесен.

Единственият сигурен резултат е, че страната няма да влезе в еврозоната в срока, който сама си беше поставила. Въпросът сега е ще си постави ли наистина нова цел, която да изпълни.

„Това е рискът – изпуска се моментът и изобщо няма политически гаранции, че следващата година ще има политическа воля да се държи същия курс“, каза пред Свободна Европа икономистът Лъчезар Богданов.

Какво реши правителството

Служебната министърка на финансите Росица Велкова съобщи в петък, че България няма да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г. – датата, която страната сама беше заложила.

Тя каза, че правителството няма да подаде искане за т.нар. конвергентен доклад. Той се изготвя от Европейската комисия и оценява готовността на страните, които не са част от еврозоната, да се присъединят. Без да поиска такава оценка, България със сигурност не може да приеме еврото.

По думите на Велкова причината за това решение е, че България не изпълнява всички критерии за присъединяване към валутния съюз. Първият посочен от нея проблем е фактът, че не са приети промени в конкретни три закона, за които България сама е поела ангажимент при присъединяването си към валутно-курсовия механизъм ERM II – т.нар. чакалня на еврозоната. Вторият е инфлацията, която е по-висока от заложения в изискванията праг.

По-рано Росица Велкова беше казала, че инфлацията е показател, по който страната може да преговаря. Сега обаче тя каза, че България не може да отговори на този критерий.

Велкова каза още, че държавите от еврозоната и Европейската комисия не смятат, че България е готова за членство заради „изоставането“ на законовите промени. Без съгласието на всички страни членки няма как да бъде приета нова държава.

Служебната министърка на финансите каза, че решението България да не иска оценка за готовността си за членство в еврозоната е взето след разговори с председателя на Еврогрупата Паскал Донаху и със заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

Свободна Европа попита екипа на председателя на Еврогрупата дали са водени такива разговори с българското правителство. От там съобщиха, че той е обсъждал с българската министърка на финансите напредъка на България. В отговор на въпрос за резултата от тези азговори от екипа на Донаху казаха, че той се е съгласил да „продължи редовните си срещи с българското правителство за проследяване на напредъка“ на страната.

Свободна Европа отправи въпроси и към Европейската комисия. До редакционното завършване на текста не бяха получени отговори.

Спазва ли България критериите

Приемането на една държава в еврозоната зависи от изпълняването на т.нар. Маастрихтски критерии. Те са четири:

• ценова стабилност – инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на 3-те държави членки на еврозоната с най-добри показатели;
• стабилни и устойчиви публични финанси - държавата трябва да не е обект на процедура при прекомерен дефицит;
• стабилност на валутните курсове - държавата трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на най-малко две години и да няма сериозни отклонения в курса на нейната валута спрямо еврото. В случая на България такива отклонения няма как да има - валутният курс на българския лев е фиксиран към еврото;
• дългосрочни лихвени проценти - дългосрочният лихвен процент в страната не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

България в момента отговаря на три от четирите Маастрихтски критерия. Проблемът е с нивото на инфлацията, която в България значително е по-висока отколкото в страните с най-добри показатели.

Изчисленията се правят на база годишна инфлация за 12-месечен период. В зависимост от периода, който се вземе, числата може да са различни. Българското финансово мининстерство посочва, че България няма как да отговори на това изискване, дори от уравненоето да се изключат трите държави с най-добри показатели, както беше направено за Хърватия.

Годишната инфлация за януари в България е 16,4% по данни на НСИ. Средната инфлация за януари за цялата еврозона за януари е 8,5% по оценка на Евростат. Тези числа са само моментен резултат, а истинската оценка става на базата на средния размер на инфлацията за 12-месечен период.

Освен да отговарят на Маастрихтските критерии обаче държавите трябвада гарантират, че националното им законодателство е хармонизирано с това на страните от еврозоната. Тук България също има проблем.

Кои закони се бавят

Става дума за три конкретни закона, които България е поела анжажимент да промени, но не го е направила. Това са Кодекса за застраховането, Търговския закон и Закона за мерките срещу изпирането на пари, каза Росица Велкова. И трите закона бяха внесени от Министерския съвет, но депутатите от 48-ото Народно събрание така и не ги приеха окончателно.

Промените в Кодекса за застраховането целят да гарантират спазването на правилата в европейската застрахователна система „Зелена карта“. Те предвиждат българските застрахователи да са длъжни да изплащат обезщетения веднага, ако техен клиент участва в инцидент в чужбина.

Промените трябваше да се обсъждат на второ четене в Комисията по икономическа политика и иновации в парламента. Две заседания на тази комисия обаче се провалиха заради липса на кворум. На заседанието не присъстваха депутатите от ДПС, БСП, „Възраждане“, „Български възход“ и част от ГЕРБ. Участваха народни представители от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които подкрепят приемането на промените, и двама от ГЕРБ, които се изказаха против тях с аргумента, че това ще оскъпи застраховките.

Промените в Търговския закон бяха свързани с производството по несъстоятелност и целяха да намалят неговата продължителност и да увеличат събираемостта на вземанията. Проектът на Министерския съвет беше приет на първо четене. Срокът за предложения между първо и второ четене беше 25 януари – седмица преди разпускането на 48-ото Народно събрание. До гласуване на второ четене така и не се стигна.

Промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари предвиждаха промени в режима на идентифициране на действителните собственици на дружества, както и възможност в регистрите да се отбелязва установено несъответствие в данните за действителния собственик. Този законопроект също не е гласуван на второ четене в правната комисия.

Има и още един - четвърти - законопроект, който изобщо не е внесен от Министерския съвет – за промени в Закона за Българската народна банка. Той трябва да регламентира правомощията на БНБ след приемането на еврото. По думите на Росица Велкова правителството работи по този законопроект и предстои да го представи за обществено обсъждане.

Пропусна ли България шанс

Служебното правителство мотивира решението си да не подаде искане за оценка на готовността на България за членство в еврозоната, с това че страната не отговаря на изискванията. То прехвърли отговорността за това 48-ото Народно събрание, което не е приело нужните законови промени.

Някои политици от предишния парламент обаче поставиха въпроса дали решението на правителството да не поиска конвергентен доклад е обосновано. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ каза, че като отказва да поиска доклад за готовността на България, кабинетът нарушава решението на парламента, което го задължи да направи всичко възможно България да влезе в еврозоната в началото на 2024 г.

„Всички обяснения какво щяло да пише в конвергентния доклад на Европейската комисия са предположения“, каза той, цитиран от пресцентъра на партията си. „Задължение на правителството е да изиска такъв доклад. В него може да се отбележи, че въпросните закони могат да бъдат приети преди приемането на България в еврозоната така, че да сме изпълнили условията.“

Според икономиста и основател на „Експат капитал“ Никола Янков, за решението на служебното правителство няма достатъчно аргументи.

„Няма аргументи, с които да се иска отлагане на такъв доклад освен липсата на политическа воля за присъединяване към еврозоната от страна на служебното правителство и съответно президента“, каза Янков, който е бил зам.-министър на икономиката, пред Свободна Европа.

Той добави, че законите може да се приемат веднага след свикването на следващото Наородно събрание. Колкото до инфлацията той посочи, че тя спада, както и че е възможно да се пеговаря за изключение.

Според бившия финансов министър Симеон Дянков обаче ако оценката за готовността на страната беше поискана и беше отрицателна, това би забавило влизането в еврозоната повече.