Посланик Шимански пред Клуб Z - за визитата на Байдън, имперската "нормалност" на Русия и бъдещето на Европа

Президентът на САЩ Джо Байдън реши да посети и произнесе реч в Полша - дни преди годишнината от началото на руската инвазия в Украйна. Изборът на дестинацията не бива да ни изненадва. Докато някои европейски страни излъчваха смесени сигнали относно необходимостта да се окаже помощ на Украйна, Варшава се доказа като един от най-верните приятели на Киев във войната срещу агресора и е сред най-гласовитите поддръжници на осигуряването на политическа, хуманитарна и военна помощ за смелите украински защитници.

Посещението на американския президент, имперската "нормалност" на Русия и бъдещият облик на Европа - това бяха само някои от темите, които засегнахме в разговор с полския посланик в София Н. Пр. Мачей Шимански.

- Какво е значението на визитата на американския президент Джо Байдън за вашата страна?

Това е второто посещение на президента на САЩ  в рамките на  последните 11 месеца след бруталното руско нападение срещу Украйна. То показва в какъв момент от историята се намираме -  след две седмици (към момента на интервюто, б.р.) ще се навърши една година от руската агресия. От едно неоправдано нападение – в Украйна фашисти и нацисти няма.

Разбира се, разговорите с президента Джо Байдън ще бъдат свързани с въпросите на сигурността, но също така и с полско-американските отношения.

Днес, независимо от това дали на всички им се харесва, САЩ до голяма степен са гарант на сигурността и стабилността в целия ни регион. Понастоящем полско-американските отношения се развиват отлично, което потвърждават и американските дипломати. Посещението на  президента Байдън е най-доброто доказателство за това.

В Полша той планира да изнесе реч. От съобщения на нашите американски съюзници се разбира, че тя ще бъде посветена на по-широката тема за архитектура на сигурността в целия регион.

След като този въпрос бе съгласуван с американската страна и с нашите партньори и съюзници  от източния фланг на НАТО, на 22 февруари президентът на САЩ ще бъде съдомакин на срещата на върха на Букурещката деветка, т.е. на лидерите на Полша, САЩ и всички страни от източния фланг на НАТО. Разбира се,  България също е част от тази група. По време на срещата Полша ще се превърне в център за дискусия за това как източният фланг на НАТО може да посрещне днешните предизвикателства в сферата на сигурността.

- Споменавате, че САЩ до голяма степен са гарант на сигурността в Европа.  Но Доналд Тръмп например в свои изявления през 2022 г. обяви, че не подкрепя американската помощ за Украйна и настоява за мир още сега – въпреки че агресорът окупира украински земи.

Ами ако той бе сега президент на САЩ? Дали в дългосрочен план за Европа няма да е благоразумно, ако инвестира в развитието и на самостоятелните си отбранителни способности, в допълнение към "чадъра" на НАТО?

Това е абсолютно задължително. Докато Доналд Тръмп беше президент, той казваше, че Америка няма да защитава тези, които не желаят да се грижат за своята сигурност. Истината е, че Европа живееше в заблуждение. Много страни мислеха, че похарчените пари за отбрана са пропилени, че няма да има война. Но война има. Всички знаем, че дори когато си в НАТО, не е достатъчно да имаш „чадър“ над себе си. И сам трябва да си готов да се защитаваш. Нападнатата страна първа трябва да реагира. Помощта на НАТО идва едва по-късно.  

За нас е важно да се знае, че не сме сами. Преди Втората световна война (ВСВ) ние имахме съюзници, но те ни изоставиха. Полша отново изчезна от картата. За нас винаги е било важно да открием естествен съюзник, а не партньор, който подписва споразумение и след това казва: „Защо да умираме за Гданск“ („Pourquoi mourir pour Dantzig?“ – популярен френски слоган от навечерието на ВСВ).

- Какви са основните поуки, които Полша извлече от войната през тази изминала година? 

Украйна е съседка на Полша и бруталната руска агресия по болезнен начин напомни, че мирът не е вечен. От друга страна тя демонстрира, че при възникване на директна опасност Европа може да реагира, дори когато е изпаднала в шок. Също така руската агресия показа, че това, което изглеждаше неизпълнимо десетилетия наред, може да бъде свършено в рамките на броени месеци.

Тази една година бе урок за всички. Тя ни припомни стойността на общите действия и солидарността на ЕС. Също така показа, че трябва да се вземат смели, но и разумни решения, а не  - както нееднократно се е случвало преди  - да гледаме отстрани, надявайки се, че проблемът не ни засяга, че всичко ще се нареди от само себе си. Тази година ни напомни и на кого можем да разчитаме в съюзническите отношения  и на кого трябва да напомняме, че ни е съюзник.

Драматичните събития отвъд източната ни граница извадиха на показ всички слабости в отбранителната политика на повечето страни. Те осветиха и наивното убеждение, че наистина е настъпил „краят на историята“, че военните трагедии от миналото в днешна Европа са немислими, че Русия е надежден бизнес партньор, а не авторитарна, агресивна, империалистична  и неоколониална сила.

- Варшава получи международно признание заради решаващата си роля при изпращането на танкове „Leopard 2” на Украйна. Каква подкрепа оказа и продължава да оказва Полша и какъв може да е оттук-нататък приносът ѝ за достигането на победата?

За мен бе забележително, че въпреки сложната история на нашите съседски отношения – всичко това бе забравено. Изправени пред кризата, възникнала в резултат от войната в Украйна, поляците масово започнаха да помагат. Само през първите три месеца от войната те дариха близо 10 млрд. злоти (малко над 4 млрд. лева), което представлява приблизително 2/3 от сумата, насочена за благотворителност през цялата 2021 г.

Изчислява се, че през 2022 г. Полша е похарчила общо около 35 - 40 млрд. злоти (между 14 и 16 млрд. лева), за да помогне на Украйна (в сумата влизат разходите за подкрепа на бежанците от бюджетите на страната, местните власти и неправителствените организации, пакетите военна помощ, както и подкрепата от частни лица). Помощ за украинци оказаха 77 % от поляците, а словосъчетанието „как да помогна на Украйна“  бе едно от най-търсените в „Гугъл“ през 2022 г. Украинците могат да работят законно в Полша, имат равни права с поляците по отношение на достъпа до социалните придобивки  (напр. помощи за деца в рамките на програмите „500+” и „добър старт в училището“), както и до здравеопазването. Децата и юношите от Украйна бързо бяха приобщени към полската образователна система. Силата на нашата обща -  полска, европейска и глобална помощ  - се крие в постоянния, целенасочен и системен характер на нашите действия. Тази сила е и шанс за Украйна.

Изчислява се, че към края на 2022 г. общият брой на гражданите на Украйна, в т. ч. тези, които са пребивавали в Полша преди началото на войната, възлиза на 2,3 млн. души, което представлява 3,7% от населението на Полша. 90% от тях са жени и деца. От 24 февруари  2022 г. до 15 февруари т.г.  9 835 091 души са преминали през границата между Украйна и Полша (това число се оформя не само от украински и полски граждани, но и от бягащи от войната граждани на над 100 страни).

Понастоящем Украйна, освен от огромна хуманитарна помощ, изпитва най-голяма нужда от отбранителна техника. Полските усилия са насочени към снабдяване на Украйна с всичко, което ще я приближи към края на войната и изтласкването на руския агресор от нейната територия.

- Войната може да продължи с години. Готова ли е Полша да подкрепя Украйна до края, без значение дали конфликтът ще продължи отвъд 2023, 2024, 2025 г...? 

Никой не знае колко дълго ще продължи войната. Всички обаче сме убедени, че тя трябва да завърши час по-скоро. Но същевременно не бива да се допуска ситуация, от която руският агресор, нарушил всички норми на международното право, извлича ползи. Полша, както и много други страни - тук ще спомена напр. мнението на германския канцлер – ще подкрепя Украйна толкова дълго, колкото трябва.

- Как Полша възприема призиви на политици и военни експерти незабавно да се търси мир, въпреки руската окупация на украински територии?

Ако във вашия дом влезе въоръжен бандит, който убива членовете на семейството ви, нима ще седнете с него на една маса да преговаряте? Всеки конфликт свършва с преговори. Този случай няма да бъде изключение, но преговорните условия не могат да бъдат диктувани от агресора и окупатора. Защото в такъв случай се преговарят условията за капитулация на жертвата на нападението.

По някои въпроси като подаряването на украински територии на Русия не може да се преговаря. Какво значат думите на една страна, която нарушава всички международни норми? Защо да й вярваме, че този път ще си спази думата?

- Как гледате на изявления, че изпращането на военна помощ е равносилно на влизане в конфликта? 

Според международното право външната подкрепа за страна, която е жертва на агресия, не я прави участник във война. Нито една държава не е влязла и не влиза във въоръжения конфликт, предизвикан от руското нападение срещу Украйна. Това е ежедневна лъжлива теза на руската пропаганда.

- Президентката на Молдова Мая Санду предупреждава за възможността от проруски преврат в страната ѝ. Знаем за подобен опит в Черна гора от 2016 г. Колко реалистичен е такъв сценарий в Полша и какви действия предприема Варшава, за да неутрализира личности, представляващи заплаха за нейната национална сигурност? 

Животът под руско владичество през 128-те години поделби на Полша, както и управлението на комунистическата власт, наложена и поддържана със силата на руските войски, доведоха до това, че в нашата страна е трудно да се намерят дори единични поддръжници на руската политика или приятели на днешна Русия. Ако такива съществуват, те със сигурност не представляват заплаха за националната сигурност.

Въпреки масираната пропагандна акция на Москва, която разпространява всякакви неистини и небивалици, поляците имат силен имунитет срещу руските лъжи. Войната в Украйна, за която от една страна можем да разчитаме на обективно, международно отразяване, а от друга страна  - да се сблъскваме с руския наратив, неотговарящ на истината, допълнително укрепва този имунитет.

- Превръща ли се Източна Европа (в частност и Полша) в лидер в сферата на сигурността на Стария континент заради моралната и военната подкрепа, която оказва на Украйна? И дължи ли Западът извинение заради това, че дълги години подценяваше заплахата от Русия, въпреки предупрежденията на страни от бившия Източен блок? 

От началото на руското нападение срещу Украйна политиците в Полша многократно са имали възможността да изрекат най-сладките за един политик думи: „Нали ви казах?“. Лидерите на западните страни многократно повтаряха, че именно Полша и балтийските страни са били прави, като са предупреждавали за заплахата от Русия, която между другото не криеше имперските си амбиции.

По-рано за нас винаги се говореше, че сме русофоби. Може би това е така. Но русофоб – това означава, че си реалист.

Удовлетворението от това да бъдеш прав обаче не е достатъчно, за да се провъзгласиш за лидер в сферата на сигурността. Като такъв трябва да те определят другите. Полша е една от малкото страни на НАТО, които граничат с Русия. Нашата граница с най-въоръжената руска територия, Калининградска област, е по-дълга отколкото напр. полско-литовската граница. Затова не е изненада, че именно Полша е принудена не само да се подготвя за защита на своята територия чрез укрепване на отбранителните си способности,  но и да призовава онези наши съюзници, които никога не са възприемали Русия като физическа угроза, да се погрижат за тяхната и нашата обща сигурност.

Геройската борба на украинците  показва, че можеш да се противопоставиш и на голям агресор, но същевременно трябва да платиш за това висока цена и не можеш да го направиш без нечия помощ. Старият континент не знае мрачните страни на живота в сянката на Русия, нито е виждал руски танкове по своите улици. Затова не е изненада, че примерът, призивите и насърчаванията за третиране на сигурността като един от най-важните въпроси идват именно от Полша и балтийските страни.

- След ратифицирането на „референдумите“ в окупираните от Русия украински територии, Володимир Зеленски обяви, че не възнамерява да води мирни преговори, докато Путин е в Кремъл. Каква е позицията на Полша по този въпрос?

Като първо условие той винаги е поставял изтеглянето на руските войски от украинската територия. Мисля, че когато руснаците напускат Украйна, Путин няма да е на власт. Тогава по-лесно ще се водят преговори. Но нека отново се върна към най-важното – когато Русия вече не окупира земите на Украйна, тогава ще могат да бъдат предоговорени отношенията между държавите.

- Когато войната все пак приключи, какви мерки трябва да се предприемат, за да се гарантира сигурността на Европа и да се предотврати бъдеща руска агресия?

Мнозина експерти твърдят, че Русия ще престане да бъде потенциален агресор, когато осъзнае, че няма сили за агресия. Който иска да променя със сила границите и международния ред, да осъзнава, че това е  крайно неизгодно и обречено на поражение. Терминът „военни репарации“ още отсега трябва да накара агресорите да прекарват безсънни нощи. За започването на войната и предприеманите действия обаче отговарят конкретни лица. Всички те – военни престъпници – трябва да бъдат идентифицирани и наказани съгласно международното право, което се опитаха да омаловажат, без да им трепне окото.

- Колко значимо е да се нанесе поражение по руските имперски копнежи и спомени? И какви действия трябва да предприеме Русия, за да бъде върната в по-далечно бъдеще на "масата на нормалните"?

Трябва да се замислим, какво в руския случай  означава думата „нормалност“ . Русия от много години твърди, че разпадът на СССР е най-голямата трагедия в нейната най-нова история. Първо през 2014 г., а след това на 24 февруари 2022 г.,  тя се опитваше да обърне хода на историята, т.е. да се върне към жадуваната „нормалност“.

От полска гледна точка Русия през вековете по-често е била враг, агресор и окупатор, отколкото приятелски настроен съсед и това е било състоянието на „нормалност“. Действията на Русия трябва да са насочени към тоталнa преоценка на това, което тя счита за нормалност. Ако й бъде позволено носталгично завръщане към мечтите за имперска (и империалистична) велика сила, несъмнено тя няма да устои на изкушението отново да се опита да подчини други държави, да унищожи инакомислещите и да въдвори „руски мир“.

Цялото руско общество познава само империалистическа Русия. Затова се надявам тази война да накара руснаците да се замислят как би могла да изглежда страната им, ако започне да се държи по друг начин. Ако не е устремена само да се разширява на чужди територии.  

Нашият непосредствен принос за изграждане на новата руска „нормалност“ трябва да е съсредоточен върху бързото прекратяване на тази жестока война, подвеждането агресора под отговорност и превръщането на Украйна в пълноправен и хармонично развиващ се член на Европейската общност.

- Как ще изглежда картата на Европа след края на войната? 

Границите трябва да се върнат към техните очертания отпреди войната. Въпреки волята на онези, които се опитаха да ги преместят със сила.

- Ако Украйна възстанови териториите си отпреди 24 февруари 2022 г., а след това предприеме офанзива към Крим, ще продължи ли Полша да оказва подкрепа на украинците както досега?

В това не може да има никакво съмнение. Няма да е лесно. Но Украйна трябва да възстанови властта си над Крим. България, Полша, Европа, Щатите – ние не признаваме Крим за руски.

Който желае, нека си го определя за „руски“ у дома. Но Крим е украински.

---

Н. Пр. г-н Мачей Шимански е дипломат с над 30-годишен професионален опит.

В дипломатическата служба е преминал през всички степени и рангове, започвайки от старши експерт и достигайки най-високата степен – титулярен посланик. Заемал е високи постове в полското министерство на външните работи, в т. ч е бил е заместник-директор на Дирекция „Западна Европа (1997-1998 г.), както и директор на Дирекции „Централна и югоизточна Европа“ (1998 г.)  и „Сътрудничество с полската диаспора и поляците в чужбина“ (2009-2012 г.).

В периода 1998 – 2002 г. поема поста посланик на Република Полша в Република Словения, като от 1998 до 2001 г. е акредитиран и за Босна и Херцеговина. От 2005-та е посланик в Сърбия и Черна гора, а от 2006-та - в Република Сърбия. От януари 2013 г. до 2017 г. е посланик на страната си в Република Хърватия.

След завръщането си във Варшава е заместник-директор на Дипломатическата академия към МВнР, после става и неин директор. През 2018 г.  поема поста генерален директор на Дипломатическата служба. От 2019 г.

Н. Пр. г-н Мачей Шимански е извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България.  През 1981 г. завършва славянска филология в Силезийския университет. Той е доктор на хуманитарните науки

Източник: ClubZ.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини

Последни новини