Едно министерство да отговаря за противодействие на дезинформацията, препоръчват от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Има епизодичност, непостоянство в координиране на усилията за противодействие на дезинформацията, посочи на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Тодор Галев, старши анализатор към ЦИД. Експерти от Центъра коментираха нуждата от изграждане на национална институционална рамка и капацитет за устойчивост на дезинформация.
Тодор Галев отбеляза още, че в последните месеци липсва сериозен политически дебат, вкл. и какви са нуждите от изграждане на регулаторна рамка. Преди около седмица Комисията за регулиране на съобщенията беше избрана да изпълнява ролята на национален координатор за такива цифрови услуги, но трябва да се регламентират отговорностите, в т.ч и тези на доверените сигнализатори, за да могат да противодействат на разпространението на неверни новини, посочи експертът. Развитието на национална инфраструктура, на националното законодателство в тази област предстои да се случи, подчерта Галев. Анализ на ЦИД показвал, че българските граждани са всъщност едни от най-уязвимите в ЕС и НАТО откъм чужда дезинформация.
По думите на експерта дейността на гражданското общество, на медии, саморегулирането на някои от доставчиците, на частни компании, които работят в тази посока, не може да замени необходимите дейности на държавните институции. Така, подчерта анализаторът, усилията на медии и гражданското общество остават глас в пустиня, когато стане въпрос за взаимодействие с държавните органи. Но, отбеляза Галев, в този случай става и въпрос за финансиране - най-вече от ЕС и САЩ, което ограничава възможностите.
Препоръките на експертите от ЦИД в дългосрочен план са да бъде изградена институционална рамка, която на свой ред изисква цифрова, онлайн инфраструктура, за да се интегрират действията на всички, които се борят с дезинформацията. Необходими са и усилия за медийна грамотност още от началното образование до висшите училища с фокус върху обучението на учители и преподаватели. В краткосрочен план експертите имат три препоръки - законодателни промени, които да определят противодействието на дезинформацията като отговорност на конкретно министерство, респективно на вицепремиер в тази област. Трябва да се подобри капацитетът за стратегически комуникации в критични министерства и агенции, като Министерството на икономиката, МВнР, и на трето място - да се създаде инфраструктура за обмен на информация между отделните органи у нас, както и с тези от ЕС, НАТО.
През последните години Югоизточна Европа и специфично България стават все по-уязвими по отношение на чуждо влияние и хибридни заплахи, отчитат от ЦИД. По думите на Тодор Галев България и страните от региона разполагат с много ограничен институционален и технологичен капацитет за откриване и противодействие на операции за външно влияние и дезинформация. Необходимо е да бъде насърчено развитието на институционалния капацитет и цифровата инфраструктура за справяне с дезинформацията, с други видове информационна манипулация и намеса, подчерта старши анализаторът.
