В синтезирания доклад на IPCC за пореден път се привлича вниманието върху ефектите от климатичните промени и безспорната човешка роля в тях. Според панела, настоящите усилия за изпълнение на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C от Парижкото споразумение са все още крайно недостатъчни, а възможността за постигането ѝ все повече намалява. Изборът и действията ни в настоящото десетилетие са ключови и ще имат въздействие върху климата и околната среда сега и за хиляди години напред.
Междуправителственият панел по климатичните промени, накратко IPCC, е организация в рамките на ООН, която има за цел да обобщава състоянието на науката за климата и климатичните промени. На 20 март 2023 г. IPCC публикува “Синтезиран доклад – Климатични промени 2023”, който обобщава основната информация от всички публикации на IPCC от 2015 г. насам, или от т.нар. шести оценъчен цикъл. Вероятно това ще бъде последният доклад за следващите няколко години, докато не започне следващият цикъл на панела.
Кои са най-важните послания?
Последствията от климатичните промени
За пореден път се подчертава, че човешкото влияние върху климата на планетата недвусмислено е довело до затопляне на температурата на повърхността на Земята, главно чрез емисии на парникови газове и че времето, в това число и екстремните метеорологични явления, във всеки един район на планетата са повлияни от него. С голяма степен на сигурност, те са довели до масови въздействия и т.нар. загуби и щети за природата и хората, като непропорционално засегнати се оказват уязвимите общности, които са допринесли най-малко за климатичните промени исторически.
Видими доказателства за глобалното затопляне
Фигура 1: Ключови проявления на климатичните промени според Шестия оценъчен доклад на IPCC. Адаптирано от World Resources Institute.
Между 2010 и 2020 г. смъртността от наводнения, суши и бури във високо уязвими райони е 15 пъти по-висока от тази в останалите райони.
Близо половината от населението на Земята е уязвимо от климатичните промени, които могат да засегнат директно живота на хората чрез горещи вълни, наводнения, засушавания и недостиг на вода и др., както и чрез индиректни въздействия върху екосистемите.
Примерите за ефективна адаптация включват: диверсификация на земеделските стопанства и ландшафти, устойчиви подходи за управление на земята, управление и съхранение на вода в стопанството, агролесовъдство, действия на местни общности по инициативи за адаптиране, използване на агроекологични принципи и практики и други подходи, които работят с естествените процеси. Подходите за адаптация, основани на екосистемите и природно-базирани решения, като озеленяване на градовете, възстановяване на влажните зони и горските екосистеми, са ефективни за намаляване на рисковете от наводнения и горещи вълни в градовете.
Въпреки че има напредък в мерките за адаптация, финансирането за развиващите се страни е неефективно. Мерки като системи за ранно предупреждение построяването на диги са намалили загубите на човешки животи. Но въпреки това повечето действия по адаптация са фрагментирани, постепенни, специфични за отделните сектори и неравномерно разпределени в регионите по света.
Повечето от хората, които ще усетят най-тежките последствия, все още не са родени
Фигурата по-долу илюстрира няколко важни акцента и послания от доклада.
Виждат се средните годишни температури от 1900 г. насам, както и 5 възможни сценария на затопляне до 2100 г. В долната част са представени различни поколения, и степента, в която те ще бъдат засегнати от климатичните промени в различните времеви периоди.
Фигура 2. Степента, до която различните поколения ще бъдат засегнати при различни нива на затопляне на климата на Земята. Източник: IPCC.
Постижима ли е целта от 1,5°C?
Официално предприетите мерки от всички държави за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C до края на века се оценяват като недостатъчни от IPCC. Сценариите на доклада, за които има над 50% вероятност да не бъде превишена тази заветна цел от 1,5°C, предвиждат приблизително 43% намаление на парниковите емисии до края на това десетилетие, с 60% до 2035 г. и 84% до 2050 г., спрямо нивата на емисии от 2019 г.
За да бъде сигурно постигането на тази цел, реалистично светът има едва 7 години, за да намали емисиите си с близо ½.
В същото време емисиите през 2022 г. са с над 10% по-високи от тези през 2019 г. Тези факти правят целта от 1,5°C все по-трудно изпълнима, а при липса на реални действия тя съвсем скоро ще се превърне в практически неизпълнима. А трябва да се има предвид, че дори в повечето (макар и не всички) от сегашните сценарии на IPCC, при които се постига целта, е предвидено временно прекрачване на прага, последвано от масово внедряване на технологии за улавяне и съхранение на въглерод за достигането на нетни негативни емисии. А всяко такова превишаване, дори и временно, крие рискове за природата, хората и т.нар. повратни точки. В известен смисъл дори и в момента осъществяването на целта е оставена за следващите поколения.
При по-нататъшно повишение на емисиите от парникови газове прагът от 1,5°C би бил достигнат още през следващите 2 десетилетия. Трябва да се има предвид, че IPCC не счита, че прагът от 1,5°C е преминат, ако само една конкретна година е по-топла с 1,5°C. Този момент ще се достигне при средата на първия 20-годишен период, за който средната температура на Земята ще се е повишила с повече от 1,5°C. Тоест преминаване на прага за отделна година няма да представлява нарушение на целта на Парижкото споразумение.
В доклада отново се подчертава, че най-евтината и същевременно ефективна възможност за намаление на емисиите е преминаването към слънчева и вятърна енергия.
Защо са необходими спешни действия?
Изменението на климата е заплаха за човешкото благосъстояние и здравето на планетата. Има бързо затваряща се възможност да се осигури приемливо и устойчиво бъдеще за всички. Устойчивото развитие би следвало да интегрира подходите по смекчаване на климатичните промени и по адаптацията към тях. Това би се осъществило чрез засилено международно сътрудничество, включително подобрен достъп до адекватни финансови ресурси, особено за уязвимите региони, сектори и групи, координирани политики и управление, което приобщава всички заинтересовани страни. Изборът и действията, осъществени в настоящото десетилетие ще имат въздействие сега и в продължение на хиляди години.
IPCC акцентира върху отговорността на сегашните политици и правителства, тъй като техните решения ще са най-важните за усилията по смекчаване. А дори и целта от 1,5°C да става все по-нереалистична, би било безотговорно да се откажем от нея, тъй като това би обрекло много от сегашните усилия и позитивни примери.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описва доклада като “наръчник за обезвреждане на климатичната бомба със закъснител”. Според него действия са нужни за “всичко, навсякъде и наведнъж” (бел. ред. референция към нашумелия филм Everything Everywhere All at Once). Гутериш призовава за значително ускорение на усилията за климата от страна на развитите икономики.
Фигура 3. Възобновяемата енергия е ключова за постигането на целите от Парижкото споразумение. Снимка: THINK A / Shutterstock
Ограничаването на повишаването на температурата на Земята до 1,5°C изисква спешни и незабавни действия. Най-добрият начин да постигнем това е като се откажем от изкопаемите горива. Емисиите от изкопаеми горива все още могат да бъдат намалени наполовина до 2030 г., макар и тази цел да става все по-трудна. А независимо от това, природата все още може да бъде опазвана, възстановявана и използвана по по-устойчив начин от настоящия. Докладът на IPCC показва огромните ползи за устойчивото развитие, от бързото разгръщане на слънчевата и вятърната енергия и други видове възобновяеми енергийни източници, както и от увеличаването на икономиите на енергия при значително намалени разходи.
Постоянството в усилията за максималното ограничаването на глобалното затопляне е важно. Всяка десета от градуса по-голямо затопляне означава повишен риск от по-чести и по-интензивни екстремни метеорологични явления като горещи вълни, засушавания, наводнения, както и от изчезвания на видове и земеделски загуби. В същото време ползите от настоящите мерки ще са много по-големи от отложените такива, а те паралелно ще носят и вторични ползи за обществата и екосистемите.
Автор: Николай Петков / Климатека
Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор.
В публикацията са използвани материали от:
