За периода от 24 април до 30 юни 2023 г. на територията на България няма да бъдат допускани определен брой стоки с произход от Украйна, реши Министерският съвет на днешното си заседание, съобщиха от пресслужбата на кабинета.

Забраната се отнася за над 20 стоки. Сред тях са:

• мека и твърда пшеница;
• пшенично брашно;
• семена от слънчоглед;
• слънчогледово масло;
• царевица;
• пчелен мед и пчелни продукти;
• сурово мляко;
• сухо мляко;
• млечен концентрат;
• орехи; лешници;
• яйца;
• птиче месо;
• свинско месо;
• овче и козе месо;
• ръж;
• ечемик;
• овесени ядки;
• сорго;
• елда;
• нишестета,
• инулин,
• пшеничен глутен;
• соя;
• ленено семе;
• рапица;
• вино;
• винен оцет;
• етилов алкохол.

Забраната няма да бъде прилагана за транзитнопреминаващите стоки през територията на България, в случай че партидите са в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без да се допуска разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и в случай че в декларацията, придружаваща пратката, се декларира, че крайната дестинация на товара не е Република България.

Правителственото решение отчита необходимостта от обезпечаване транзитното преминаване през коридорите на солидарността на доставките от жизненоважни храни за най-нуждаещите се в трети страни.

По-рано днес в Министерския съвет служебните министри на земеделието и на икономиката дадоха брифинг по темата. 

България на практика последва примера на три други държави с опасенията, че нашият пазар е пренаситен с култури, коментира служебният земеделски министър Явор Гечев. Имаме продукция за няколко милиарда, за която считаме, че ако не вземем мерки, трудно ще реализираме и ще търпим загуби, добави Гечев.

С това решение предприемаме стъпка, с която да защитим българските производители веднага, заяви служебният министър на икономиката Никола Стоянов.

За момента това е най-разумното решение, което можеше да вземем като държава, коментира за БТА председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов.

По думите му какво ще се постигне като ефект, ще видим през следващите седмици. Проданов подчерта, че все пак жътвата е много скоро и се надяват да успеят да реализират продукцията до жътва, но не е сигурно.

"Много е важно да се урегулират транспортните коридори и те да бъдат наистина такива, а да не спират камионите в България и да разтоварват", посочи председателят на НАЗ. Според него това може да стане само с пломбиране. Той даде за пример Полша, която реши проблема със слагане на GPS на всеки камион, който влиза, плюс пломбиране, и така се гарантира, че този камион няма да спре някъде и да разтовари.

По отношение на съобщението на Европейската комисия (ЕК), че подготвя още 100 милиона евро помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на украински селскостопански стоки, Проданов напомни, че неведнъж са казали, че само финансов инструмент не е достатъчен в момента. "В момента има нужда от много други инструменти, мерки, промяна в регламента, възможност държавите членки да въвеждат антидъмпингови такси. Така че трябва да се гледат съвкупно нещата и това, което е постигнато до момента, е, че все пак ЕК разбра, че проблемът е доста по-сериозен, отколкото тя го анонсираше и мислеше, че ще го реши с отпускането на едни 50 млн. евро, които "са смешно малко пари".

Що се отнася до призива на служебния министър на земеделието Явор Гечев решението на правителството да не оказва влияние на цените, тъй като по думите му пазарът и без това е тежко пренаситен, председателят на НАЗ заяви, че не знаят каква е реалната цена, на която се купува слънчогледът в Украйна. "Това, което знаем, е реалната цена, която се предлага на българските производители и която е 700 лева на тон за слънчогледа. Цената на производство на този слънчоглед е около 1000 лева на тон. Така че всичко под 1000 лева на тон не е приемливо за нас като пазарна цена", сподели той и допълни, че дали слънчогледът от Украйна е идвал на по-висока или по-ниска от тази цена, те не могат да кажат. Проданов припомни, че на Консултативния съвет по зърно имаше средна обявена фактурна цена на слънчогледа, идвал от Украйна, и тя е 550 евро на тон. "Ако това е вярно, не би трябвало да има промяна на цената за потребителите", заключи той.

Същевременно Европейската комисия съобщи, че подготвя още 100 милиона евро помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на украински селскостопански стоки. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е предложила това да бъде една от трите мерки, които да бъдат предприети в отговор на писмото на пет държави, сред които и България.

Комисията предвижда също да наложи предпазни мерки по действащите правила за вноса на някои видове семена, сред които и от слънчоглед, както и да предприеме разследване за вноса на други чувствителни стоки.

Днес зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис ще обсъди въпроса с министри от петте държави и от Украйна, отбеляза говорител на комисията. По неговите думи ЕК настоява въпросът да намери решение с общоевропейски подход.