Този април е пълен с чудеса не само от великденски, но и от археологически характер. Човекът-Перперикон, ученият и шегаджията Николай Овчаров нарече ваканцията си до Перу и Боливия „проучване“. Оттам той ни осведомява, че намира известни прилики между вярванията на инките… и древните балкански народи. Не се шегувам, Овчаров наистина твърди такива неща. Ако някой се шегува, това трябва да е той.
Проф. Овчаров убедително надмина и най-смелите хрумвания на шарлатани като любителя-историк Павел Серафимов-Спароток. На Спароток му е достатъчно да твърди, че българите са траки; на Овчаров може би му се иска траки да станат и инките.
На път към езерото Титикака (този язовир Студен кладенец на Новия свят) Овчаров вече е установил, че в светилището Пума-Пумке на южноамериканската култура Тиуака последните лъчи на слънцето минават през конкретен портал и това страшно му напомня пещерата Утробата у нас. Повелителят на Перперикон е поразен: той вече вижда Андите като едни втори Родопи. Впрочем, ако правилно си спомням този момент от детския роман „Хобитът“, последните лъчи на слънцето на Дуриновден осветяват и тайния вход към планинското царство на джуджетата. Дали това прави джуджетата – инки или траките – джуджета?
И това не е единственият забавен извод, който проф. Овчаров ни праща от разходката си из южноамериканските планини. Удивен е, както сам казва пред БТА, от сходството между кръглите мавзолеи, тоест тумулите, които вижда на път към свещения град Мачу Пикчу. За него те са досущ като кръглите погребални съоръжения, открити от самия него край Перперикон. О, Мачу Пикчу – ти, Перпериконе на Америките! О, свещен царевичак, от който тракоинките сигурно са варяли вълшебни еликсири! О, индиански Ситалковци и одриски Атауалпи!
Всичко това щеше да е забавна първоаприлска шегичка, ако не бяха минали почти три седмици от Деня на лъжата. Но не – щипя се, мигам, разтърквам очи и пред очите ми продължават да стоят публикации в БТА, „Труд“, „24 часа“ и други предполагаемо сериозни български медии, според които приятният отпуск на Овчаров из Андите бил „проучване“ и „изследване“. Според мен става дума просто за туризъм, който нашият весел археолог гарнира с хумористични бележки, пращани до българските новинарски сайтове вечер, след като професорът и приятелите му са изпаднали във весело настроение. Всеки у нас знае, че археолозите не си поплюват над чашката. Другояче не мога (а и не искам) да си обясня такива псевдонаучни брътвежи.
Разбира се, хората сме си хора и си приличаме по цял свят. Не е тайна, че индианците, както и нашите родни траки са все хомо сапиенси, които строят планински крепости и храмове, погребват покойниците си и почитат богове, свързани със Слънцето и други небесни тела. Щеше да е странно, ако не го правеха. Но това банално наблюдение още не е повод за уж божем „научна“ дейност, като оправдание за една разходка.
Нашият любим археолог, който смело наследи трона на божидардимитровските абсурди, не би трябвало така смело да привлича публично внимание върху себе си. Все пак, един от първите въпроси, които хрумват на читателя при толкова безумни „проучвания“, публикувани като лесна сензация, е кой плаща. С частни средства ли се случват веселите шегички на проф. Овчаров или може би с пари на българската държава? Защото има нюанс. Ако някой, пък бил той и знаменит учен, замине на почивка със свои средства и оттам пусне няколко забавни лафа – в това няма нищо лошо. Но ако става дума за пореден проект за усвояване на обществени средства – тогава без извинения това е безобразие, разхищение и наглост. България не е длъжна да финансира фантазиите и забавленията на никого.
Припомням, че през септември 2021 г. проф. Овчаров обяви късносредновековна висулка от конска сбруя за медальон с герб на България… а ставаше дума за английски или датски елемент от юзда. Пак през 2021 г. Овчаров беше публикувал и „новооткрито“ забрало от шлем, което обаче се оказа публикувано и експонирано в Хасковския регионален исторически музей още от края на 80-те години. Впрочем, за славата на проф. Индиана Овчаров е достатъчно, че той работи в невъзможно голям период, обхващащ едновременно Античността и Средновековието – тема, по която колегите му археолози неведнъж са го закачали. Никой не е специалист в изследването на култури и народи, съществували в продължение на над две хиляди години… дори и Овчаров. Оттук нататък най-новите му смели обаждания от Южна Америка са вече директно в сферата на комичното. Стига, както казах, сметката да не я плаща България.
Както и да е, очаквам с нетърпение новите включвания на нашия Индиана Джоунс. Възможно е той да стане директор на водопад, тоест ръководител на екип за разкопки включително и в Андите. Перперикон, част втора? Светилище на Дионис в Перу? Траки на Тихия океан? Платото – Наска – триумф на тракийското изкуство, с паралели към Панагюрското съкровище? Галера на патагонския бряг? Ритони в Куско? Нестинари на Огнена земя? Това са само някои от темите, с които неуморимият автор на измислици може да ни забавлява в идните дни.
